Ивайло Божинов
За да има във послето глада си отново с какво да нахраниш
Събирам отломки от разпиляното слънце
из мъртвеещата ти пепел –
като безмилостна хрътка
преследваща с ярост своята жертва
все по-озъбено към поредния ковчег на Ной
доближаваш се
Разчитам ясно Ден
необузданата лудост в очите ти
поругаването на „небесната дъга“
изгарянето на слънцето и зная
че на бъдния кораб, из строго подредените палуби
нито един поет няма да бъде допуснат
Затова Ден
за теб светлината след тебе събирам –
за да има във послето
глада си отново с какво да нахраниш
из Тълковен речник на Поета
на Красимира Зафирова
страница първа
Срещу дефиниция за Слънце пише –
най-непокорната измежду всички птици.
Срещу думичката Вечност е записано – Дете.
Щастие – домът на слънцето се там намира.
Аромат на вишна – песничка любима на всяко небе.
Цветя – това са преоблеклите се стихове.
Светулка – оцеляла падаща звезда.
Поет – той е на всяка светулка побратим.
Сърце и Майка – посочено срещу Земя.
страница втора
Война – такава дума в този речник няма.
Предателство – цената на кръвта.
За верен указател към поредния ковчег на Ной указана е – Алчност.
Стени – безсилни пред поезията са до една.
страница трета
Откриваме на страница трета
най-точната дефиниция за Разум – Природа,
с добавка – неясно остава
доколко човечеството вписва се в нея.
Да се знае
Когато преди седемдесет и пет години
комунистите дойдоха
отнеха хилядните стада и земи на моя прадядо
дал своя принос за световния блясък
на българския лев
ограбиха изгражданото с усилие от поколения бъдеще
Когато преди тридесет години
неолибералите дойдоха
отнеха малкото събрано от баща ми
за цял един живот в мината
Аз нямам нищо друго днес
освен своенравните си стихове
Да се знае –
от който там е наред да идва
списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември, 2019, ISSN 2603-543X