Атанас Тотляков, Предложение за мануален знак, 120/240 см.,
дигитален печат, винил
Нека с кирката изчопля и подпиша
и превържа
твоя знак на кръв и глад.
Нека никога не спомня и препиша
и цитирам тротоара, улицата в този град.
Свидетел съм на беззъбите. Има ги.
Те са мои братя… и сестри.
Стихотворение посветено на Прометей и което е по-кратко
от заглавието му
Вече
свети
огън
в мрака.
Всеки
някъде
окова
го чака.
Палестинско 1
Хей момче дали разбираш
блъскайки с приклада по жената,
че твоята майка не би похвалила,
кръвта останала върху стената!
Остър вой
Дълбае в мен
Думичката “Botev”
Олд-скуул идилия
Богат съм със свойта мистрия
Когато тухлите в редове шия
Сребърни капки на чело
Познава ме целото село
Ах мои ситни главици!
Надявам се да сте сити…
списание „Нова социална поезия“, бр. 18, септември, 2019, ISSN 2603-543X