Атанас Тотляков, Предложение за мануален знак, 120/240 см.,
дигитален печат, винил

 

 

Нека с кирката изчопля и подпиша
и превържа
твоя знак на кръв и глад.

Нека никога не спомня и препиша
и цитирам тротоара, улицата в този град.

 

Свидетел съм на беззъбите. Има ги.
Те са мои братя… и сестри.

 

Стихотворение посветено на Прометей и което е по-кратко
от заглавието му

Вече
свети
огън
в мрака.
Всеки
някъде
окова
го чака.

 

Палестинско 1

Хей момче дали разбираш
блъскайки с приклада по жената,
че твоята майка не би похвалила,
кръвта останала върху стената!

 

Остър вой
Дълбае в мен
Думичката “Botev”

 

Олд-скуул идилия

Богат съм със свойта мистрия
Когато тухлите в редове шия
Сребърни капки на чело
Познава ме целото село
Ах мои ситни главици!
Надявам се да сте сити…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 18, септември, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.