Атанас Тотляков, Пластелин, 70/100 см., дигитален печат, 2019

 

 

Ерген (Любовта)

Любовта
не ти е потен пехливанин
да го сбориш на мегдана
и да му стъпиш на шията

Шапка невидимка е любовта
тука има тука нема е
А фани я ако можеш

Любовта
не ти е верно дворно куче
да го вържеш с верига
да ти пази спокойствието

Горско пиле е любовта
пее пее па млъкне
Та ти пръсне душицата

Любовта
не ти е пълна тенджера
да си напълниш корема
и да му легнеш на сянка

Захарен памук е любовта
лапнеш нещо глътнеш нищо
И все гладен ходиш

Любовта
не ти е бистра водица
да си умиеш краката
в неделя пред черква

Тъмно вино е любовта
още не си го опитал
А все едно си пиян

Любовта
не ти е бакалски тефтерин
да си пишеш и дращиш
вересията

Бела книга е любовта
по нея с бели букви пише

И нищо не се чете

 

Коминочистач

С черна обувка джвакам
под черна шапка се усмихвам

Всеки как ме види
тича да го оцапам
За късмет ли, за що ли
само той си знае

По покривите седя
и гледам един самолет
да пълзи горе сам
като сребърна буба

Гледам го, гледам го
и ми стане тъжно
та слеза долу
да се развея

С черен панталон се вея
под черна блуза туптя

Всеки как ме види
тича да ме пипне
За късмет ли, за лек ли
само той си знае

Пипайте ме, но полечка
да се не изсипя
някому в ръката

черна изгорела клечка

 

Лудият

Намажете ушите си с мед и масло
Да видите какви неща ще чуете

Ще чуете свинята като славея да пее
Магарето като лъв да реве
Гъската като мома да шъпне
И други хубави неща ще чуете
Само няма да са верни
Натрошете в очите си цветни стъкла
Да видите какви неща ще видите

Ще видите попа на бедните баница да носи
Бирника с топката да рита
Кмета да ви премита двора

Всичко това ще видите

Само няма да е верно

Сложете под езика си сребърна пара
Да видите какви неща ще кажете

Ще кажете на някой че хубаво стъпва
На друг че красиво седи
На трети че го обичате
Чудни приказки ще кажете
Само няма да са верни

Такива слепи и глухи
си лежите по диваните
Телевизора, ковьорчето…
Всичко ви е много хубаво
Само не е верно

Само не е верно

 

Любовница

Косата ми ти е постеля
мислите чуждо възглаве

Смееш ли да си легнеш
или ще ми ходиш из стаята
като рошав сомамбул

Ръката ми ти е чашата
устата черното вино

Наздраве ли ще вдигаме
или ще се разлеем по пода
като за бог да прости

И без ръце ще събираме
Стъкленото на чашата
Дървеното на главата
А на сърцето – пепелта

 

Магаре

Само да се напъна
ще изнеса цялото небе
горе на баира
барабар с опулените звездички
да го фърля в морето

Дето ме налагате с пръчка по задника
реша ли да поспра на моста

Само да ревна с глас
ще фръкне на попа килимявката
Та и цялата църква
със смотаните светии
ще издухам от селото ви

Дето ме хулите и пъдите
когато си почеша гърба в стобора

Само да се засиля
такова чифте ще прасна
в мутрата на слънцето
че ще се разсипе по земята
да ви изгори хамбарите

Дето ме горите с желязо по хълбока
все едно иначе не ме познавате

Само да река
така ще си развъртя опашката
че стадо вълчи облаци ще събера
да ви издавят в дъждове
като слепи мишки

Дето сте ме вързали цял ден на слънцето
без една шапка на главата

Търпеливо тегля
теглото си Господине
че и част от вашето тегля
само не ме предизвиквайте
глупави хора

 

Мартеница

С шепи взимам от боичките
от червената и бялата

да нарисувам пътя ти за утре
и за вдруги ден
и завинаги

По пътя, по който ще минеш
багря дървета и камъни
нищо сиво да не остане
нищо да не те натъжи

Само до бузите ти не стигам
нито до раменете,
нито до косата

Нищо де…
Нека те да ме стигнат някъде
по белия и червения път

 

Плашило

Нека децата напълнят сърцето ми
с шепи царевично зърно
Да се нароят шарени песни
весела перушина да фърчи

Нека бабите изсипят в главата ми
крина цветни бръмбари
Да бръмне кухата кратуна
да светнат празните очи

Нека жените тикнат в ръцете ми
запалени омайни треви
от най-лютата порода
Чеснов гердан да ми окичат

Нека мъжете подковат краката ми
с газени кутии и разни други железа
Като ходя нощем по калдъръма
стъпката ми да е гръм

И ха да видим тогаз
дали ще остане в село

тежка болест ли било
зла чума ли било
или черна севда

 

Поет

Откога те търся
мое нещо хубаво
Вдън земята ли потъна
Или кокошките те изкълваха
като разпилян овес

Търсих те в дебелите си книги
Гледах и на празното небе
Даже и мазето цялото прерових
Никъде следа от тебе няма
Хей къде си
мое нещо хубаво
Магарето ли те опаса
Или децата те ритнаха
на небето като топка

Уморих се с ръцете си
като мелница да махам
По хорските дворове да те гоня
и уличните кучета да разпитвам
Покажи се
мое нещо хубаво

В шепата ми само
червена шипка се усмихва

От джоба здравеца
глава зелена клати
А на челото
вечно тъмен облак

 

Пътник

Вятърът ми роши косата
влиза ми под дрехата
С вчерашна шумка ме замеря

Спирам да ме отмине
но и той спира

Бягам да му избягам
но и той бяга

Ама че вятър…
Шапката ми падна

Пътят ми раздърпва дрехата
хапе ми цървула
С хитра дупка ме препъва

Свърна да го оставя
но и той свърне

Губя се да го загубя
той все отпреде ми

Ама че път…
За цял живот

 

Тиква

Гледаш ме бате
мериш ме
чак челото ти се сбръчка
И какво сега…
Ще ме купуваш ли?

Аз от кубето на черквата
пò съм златна
от тиквата на царя
пò лъщя

Нема да имаш бате толкова пари
И да ги спечелиш нема

Гледаш ме бате
гладиш ме
чак мустака ти
се навлажни

Иска ли ти се бате
да ме изядеш…

Аз от първа мома
пò съм сладка
от греховете ти
пò тежа

Ще взема да ти
приседна на гърлото
На сърцето
ще ти дотежа

Ами я си фани опинците
и върви се ожени
да има с кого
да ме поделиш

Нареди ги
край трапезата
до бело момиче
рошав момчурляк

Излез с булката
пред портата
Па снеми си също
и капата

И тогава сама
ще се търкулна
все нагоре
нагоре по баира
чак до бедната ти къщица

Да ти бъда слънце
за цял живот

 

Учител

Оранжев ми е гардероба
с отворени крила ме среща

Мята ми веселите дрехи
червената риза и синия каскет
На каскета жълто копче мига
на ризата чернички

Пъстра ми е много дрехата
а душата ми е тъжна

Синя ми е масата
с чиния ябълки червени се усмихва

До нея на жълтия стол
детски книжки си лежат
И китара на него се подпира
звънко ми намига с дупката

Шарена ми е много стаята
а душата ми е тъжна

По стените рисунки кацнали
детски песнички ми пеят

Човечета по дъгата тичат
слон ще става балерина
Човеченцата тънко пискат
слона дебело тръби

Много весело ми пеят
а душата ми е тъжна

Зелен ми е килима
майска ливада е

На него забравени цъфтят
цветни ластичета и моливчета
Разни шарени хартийки
и други детски нещица

От единия ъгъл момченце гука
от другия момиченце

Много, много ми е весела стаята
А душата ми е тъжна

 

Черна севда

Ти сложѝ камък на устата ми
че рошави думи от нея надничат
Ако ги пусна да хвръкнат на свобода
ще ти се завие свят като на панаир

Ти сложѝ камък на сърцето ми
че като лудо шиле се е разскачало
Да не рипне с рогата в краката ти
пътя шарен завинаги да оплете

Ти сложѝ камък на челото ми
да не остава само в тъмното

Да има барем с кого да си говори

Когато си отидеш

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 18, септември, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.