Борислав Янев, Въображаем портрет, 33х25см.

 

Плод на въображение

Желание
изгарящо
в съня ми
и наяве.
Виждам теб
съществуващ и реален
и те чувствам
кожата ти
нежна
топла
и те чувам
спокоен монотонен
глас…
Но само
плод на въображение
оказа се това.
Въпрос
ще те срещна ли,
ако просто
не заспя?

 

Какво искаш от мен?
Нищо не мога да ти дам
и не искам нищо да ти взимам.
Ще ме обикнеш,
както всеки.
С всичко се свиква.
Не съм представата ти
и аз имам кусури
и понякога съм скучна.
Ще си омръзнем и
ще ти стана рутина.
Ще се гледаме с ненавист,
даже и…
с тъга по отминалите мигове.
Не ме желай, когато
Не мога да съм твоя.
А замисли се какво ще бъде?
Дали ще е като сега?
Когато нямаме търпение
Да си откраднем по
един поглед.
Ръката ми случайно
да е допряна до твоята.
Да ме възбужда дори
името ти,
произнесено от непознати.
Да те търся в сънищата
и ако те намеря
после да псувам алармата.
Да ни е трудно
и да ни е най-лесно едновременно.

Не бързай.
Даже спри.
Остави ни да бъдем
или си отиди.

 

Бездна
без светлина
без чувства
безумие
без теб
без думи
край или промяна
няма
нямам
няма ме
ще остана скрита
в космическо огромна стая
края на мечтите
края и на рая
безнадеждно е
точка, но без запетая.

 

В твоите очи
виждам се преди
спи.
Градът рисува дните ми,
няма гума и молив.
Празен стар статив.
Просяк съм на колене
моля те за цветове.
Мое отражение си ти.
И времето не ни прости
чупи от душите ни
спри.
Всеки спомен
всеки мен
всеки образ нероден
скрий.
Последен вик
открадни
затвори
заключи
в душата си.

 

На края на света

На края на света
няма звук,
нито светлина.
Споменът от мириса
постепенно избледня.
Спомен от вкусът
на устните ти
стискам в ръка.
На края на света
остава само нежна
топлина
и пръстите ми
вплетени
в твоята ръка.
На края на света
няма звук,
нито светлина.
На края на света
остава само любовта.

 

Да обичаш пътник

Тъжни звуци
на желязо и тъга.
Гарата плаче,
а аз стоя
и гледам теб.
Силуетът ти
огрян от слънчеви лъчи
мълчи.
Заминаващият влак
оставя празна гара,
но с безброй
загинали
мечти – души.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.