Борислав Янев, Реплика, 37х23см.

 

***

1.
и сега онзи който се обръща с думи е затворил вратата за предстоящия ѝ
нещастник съм казва бил съм и ще бъда цял живот
светът такъв какъвто е спира за миг на ръба изхвърлил
завинаги надеждата болен до непоносимост е езикът
от разлагането му гласът започна да грачи
отдавна
няма извинение за безпомощното състояние
без съмнение всичко е в услуга на морала на закона и на правото
усеща се в онзи поглед вцепенен сякаш е съзрял смъртта
после тръгва на свой ред да иска живот от живота на друг
светът в младостта си трябваше само да тропне с юмрук
бъдещето изскърца от дъното обаятелно в синхрон с илюзията
сега всичко е подвластно на страха
да не би да се погуби онова което вече е изгубено
повсеместно стремежът към сигурност взима превес и връхлита глад за усамотение останал неудовлетворен
един отбит социален контакт напаст която би се задоволила единствено с облекчението
живите за разлика от мъртвите не могат да се върнат
пепел от съвестта им се посипва върху съзнанието

 

***

2.
и сега някой оттам си спомня че се е бил осъзнал
накрая лишени от себе в името на доброто
получаваме награда последна
един залез извънреден в заход
в деня когато времето внезапно напусна пътя си стар
злото в същото време обърна нормалния ход и на естествата
заблудата се усука разпръсвайки се в неяснота
като водопад се изля върху паметта на забравата
очите си не извадихме само отражението в тях
докато културата агонизираща
увисна на бесилото на медиите
в безсловесност
само свръх-цинизмът напираше
да легитимира себе си
с надменност
злодеят не смята за нужно да размахва нож
но как да бъде разкрито невидимото оръжие на измамата
лъжата е нечленоразделностарателна
всички ще бъдат оскърбени накрая
когато настъпи
днешния ден
време в което покварата нахлува с всяка фраза
през главата
сборен пункт на гласни и съгласни
за да се извърши акта мисъл
ритуална гонка съпроводена от слюнкоотделяне между зъбите
в пространствата за свободна воля

 

***

3.
но сега когато безсмислието измисля закон за да се осмисли
а бедните са все по-бедни богатите по-богати
поезията предпазливо разлиства стария завет
и пречиства дробовете си
онази обетована земя не е вече само рай изгубен
несъмнено някой се внедрява в настоящата среда с успех
за да се изправи с цялата си безнадеждност насред вакуум в мълчание
знае че ще трябва да се омърси и да се маскира в сянката до края
всеки ден печално да поглъща пепелта докато съзнае как не си е струвало
съпротивление без гняв лишено от импулсите на времето
ще се наложи от дъното на нощта да изживява въображаемото си оцеляване
нека издиша остатъка злоба която подхранва страха
не знае никой колко дълго след нас остава просрочено бъдещето
настоящето не е в състояние сега да надскочи себе си
всеки постига предела в съдбата си
сред поле от изгнание в задуха на общия гроб
сме изправени пред напаст обслужваща едно ново селение
забравен е лазурът в небесата и полъхът свеж

 

***

4.
и сега за да не отстъпим необходимо e да напомняме до втръсване
за оскърбленията от произвола и бруталното невежество да кажем
перверзията е в главата иска цял народ да я задоволява
равноправието да бъде химера личните отношения осакатяващи
лириката поглежда в краката си за да види къде е в тази схватка мерзостта
мизерията не извира отдолу безчестието се налага по закон
извратена е природата органите атрофирали
угодникът винаги е склонен и все по-раболепен
какъв антихуманен жест да се направи за да се издигне отново индивидът
щом работа на спекулацията е да благославя измамата
въздухът е толкова пренаситен от бацили че се налага да изчистим погледа си за да видим
но кой иска да се забелязват следите от гаврата стичащи се все още по лицето му
омразата е единственият начин за промиване на очите и мозъка
устата трябва да проклина до последно
здраво да е разцеплението за да се изчисти от гнилото
навсякъде гневът достигнал предела си експлодира
помощ няма
само един финален писък хистеричен
внезапно пронизва картината от словесна шлака

 

***

5.
и сега нуждаещият се от думи сам открива трупове пред себе си
интоксикация в езика с обсебване на дъха
как се изразява съпротива при всеобхватно инфектиране и разпад
вече не знаем дали мисълта ни е мисъл смислена
или вирус някакъв в нас смущава съвършената ѝ визия
когато вероятното е по-правдоподобно от реалното неведомо е всичко
надделява илюзорното в полемиката между автентичност и аналог
несъкрушимото изгубва стойността си в полза на популизма
революцията би била модерна ако се беше продаваема
настоящият момент поглъща едновременно бъдеще и минало
освен това какво ли значи време ако е съизмеримо с консумиране
стойностната употреба е по-малко ценена от скоростното ѝ приложение
или необходимостта се увеличава неспирно в замяна
очаква се обезпечение включително от банката и от полицията
с надеждата най-накрая за живот личен олихвен с добавена стойност от живота
след отстъпа на хуманизма и надеждите смисълът е поразяващ
погледът изпада в дъното притиснат дълбоко в съвършено неведение

 

***

6.
сега най-откровено изливаш гнева си и агонията започва
някой търси теб поантата на апатичната си печал
няма идеал дори безкрайно е единствено желанието да приключи
защото светът бидейки такъв с движението си го повлича надолу
в точното място в което човешкото приема карикатурния си образ
просперитет за склонния към робство да искаме защо
историята хвърля цялата си тежест върху тази древна тенденциозност
генезисът ѝ толкова привлича проповедници защо
и господари повсеместно все с този апетит неутолим към власт и подчинение
тук-там в поеми и легенди понякога се отразяват революции
защо подобен факт да се напомня и да се свежда мисълта до нетърпимост
стоварена е ориста сега не следва нищо друго освен самото продължение безкрай
да се предъвква още онова което в свойта роля типажът би повърнал сам защо
ръката вездесъща сама ще контролира отгласи и смисли и ще подготвя тишината едно по едно
и би могла смъртта внимателно да ни застигне и докосне нежно по гърба
на птица писъкът прокобен да прокънти накрая смислено с отварянето на вратата
за последно сбогом на човешката дребнава комедия.

Превод от испански Диана Хаджиева

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.