1
Дръж кораба на острието на вълни и ветрове

2
на кура
аз съм прав

3
очила часовник три презерватива
сутрешен триъгълник

4
чуй молбите ми, о господарю Хефест, и в битката ме милостиво
придружавай, дари ме с онова, с което можеш само ти да одаряваш

5
с дарове, отварящи рани, от сърце ще дарим враговете си

6
изплувай и се защити от всички, желаещи ти зло, ти посрещни ги
с гръдта си. От враговете си брани се, като подириш близостта им
без колебание – и победиш ли, не показвай явно гордостта си,
победата за тях ли е обаче, проснат у дома на пода, в жалби не изпадай

7
само когато не искаш да имаш един задник
можеш да го наречеш красив

8
избягвайки тъмна подводна скала

9
щом веднъж се позовах на Пиндар
смятал, че от поетическа безпомощност
наслаждавам се на хули изпълнени
с омраза и злоба на син на робиня
на тебе причу ти се важно
съобщение до медиите

10
много знае лисана, но таралежът едно-единствено голямо нещо

11
както тракиец или жителя на Фригия бирата смучат със сламка
изгърбена смучеше тя

12
господар на овцете отхранваща Азия

13
да не те сполети само черна опашка

14
гаврите на оня не ще останат ненаказани

15
понеже нямаш гняв в дробà

16
който греши, го духа
сгреших
значи ще го духам

17
сина на омацания в кърви бог на войната

18
ти хвана за крило цикада, мой човек

19
ще го сънуваш в себе си
щом се обади първата птица

20
полетя червеният бук

21
Софийо, курво любима, кога най-накрая ще пуснеш
на Сабоурин? Одъртя, дуеш се все, докога

22
вдъхвай кураж и на младите, но на победата венецът е в ръцете на боговете

23
ти, стара сливо, много гарги храниш
любезно ти приемаш странници, любимката на всеки

24
душите ни в ръката на вълните

25
работен добитък

26
кучешки лайна, дълбоко вмръзнали в леда
изплуващи напролет

27
много слепи змиорки пое ти

28
този остров лежи като сплъстения гръб на магаре
гъсто обрасъл с диворастящ храсталак

29
на раменете му косите му низпадащи на къдри избръснати до кожа са

30
облегнали се на стена в дебела сянка

31
като у дома си ширеше се, гнусната клюкарка

32
футуристични надлези над кръгови движения
по пътя за морето ти си пътник в рехав извънсезонен
пътникопоток вкочанен от студ в соленогорчивата пяна
цял покрит с водорасли като куче лежейки безсилен
на самия край на прибоя черно е желязото в илиада
стоманено зимното черно море

33
забравѝ ти за Парос, смокините и живота в морето

34
и той самият свършека държи в ръката си

35
когато дървото разцъфне
ще ти трябва изглед с дърво

36
шибан от вълни
и край Салмидес нека го тракийци
с космалаците си щръкнали гол хванат, каквито мили са
там нека зло да види много
робския си хляб той да яде
вкочанен от студ, в соленогорчивата пяна
цял покрит с водорасли
нека му зъбите тракат
като куче лежейки безсилен
на самия край на прибоя
това нека видят очите ми
защото неправда с мен стори, стъпка клетвата с крак
а някога бе мой приятел

37
но боговете лек за неизлечима болка
приятелю, са дали: силата да я понасяш.
Сега сполита този, утре онзи. На ред сега сме ние

38
и нито ямби, нито пиршества не ми доставят радост

39
голям
робски

40
защото изведнъж
на жените
на Арес

41
кура му набъбна цял
като на катър добре отхранен от Приена

42
да знаеш, че знам да обичам, който мене обича
а врага си да мразя, зло от мене да види
също като мравката

43
защото истински общ е за хората единствено Арес

44
и като виснаха сами, до капка тяхната надменност изцеди се

45
амфибрахичен кур
потънал в плътта ти
се хващам за сламка

46
жена
много

47
косите покриваха с мрак раменете и шията

48
съдбата е будилник
който си навил за шест
а той звъни във осемнайсе

49
на боговете всичко остави. Възправят често от злощастие човеците
отново, когато те лежат на черната земя.
Често ги повалят, карат устояващите твърдо на краката си
Възнак да паднат. Сполитат ги тогава многобройните злини
Лишен от сила за живот човек залутва се с блуждаещо сърце

50
милия Парос

51
джоджен джоджен
о боже джоджен

52
и на Тантал скалата
над този остров да не висне

53
сияйната си младост би отдал
та мен, оставения сам, да видиш
как в мрака аз лежах
и отново в светлината бях изведен

54
в стаята е светло
дървото е цъфнало

55
рапан

56
да бе главата му и членовете му красиви
Хефест увил в тъй чист саван

57
само балъка движения резки в мрежата прави

58
грижа ли го е някой за хорските укори
никога няма да преживее нещо прекрасно

59
все по широкото хубавокъдро сиво море
да молим за сладко завръщане

 

Превод от немски и английски Владимир Сабоурин

 

При превода са използвани изданията:
Archilochus, The Poems, Introduction, Text, Translation, and Commentary Laura Swift, 2019
Archilochos, Gedichte, Hrsg. u. übers. v. Rainer Nickel, 2003
Владимир Сабоурин, Sex Shop, 1993 (б. пр.).

 

Диляна Първанова, В атмосфера, туш, 2018

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 16, март, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.