Силно е усещането за нашето нищо,
което може би ще бъде някога нещо
или което било е някога вечно.
Какво ще остане, когато отвориш очи?
Безлика мъгливост с парчета в нея.
Белезите ни са страдащи, безпътни,
свободни, страстни и покварени скитници –
живеят в онези мигове без мигване;
без нито един край, без нито едно начало,
без нито един тайфун, без повторение,
без контури, без вой, без никаква цялост
– мигване без мигове на мигване
или миг през мигове в мигване?
Какво е значение?
Намигване – това ли ще бъде всичко?
Отворени вече очи ще затворя
и ще си спомня, и ще забравя,
и ще остана, и ще замина,
и ще съм с теб, и няма да бъда,
и ще те няма, но ще си някъде там
и ще мислиш, ала няма да си,
докато чакаш капката да се свлече,
за да я няма вече, но и да бъде;
капка пот, паднала на твоя гръб
ще остави белег и ще си отиде –
съвсем като отронена сълза,
съвсем като всичките други –
капката, която е мен или която е теб,
капката, която ще бъде и която била е.
За капка пот ли ще умираме,
родена от сластния ни акт
или пък ще се преструваме на живи,
заради сълзи от мрачни нощи?
Еротика е цялото ни съществуване.
Еротика е цялото ни съществуване.
Наистина – какво е значение?
на миг наш миг нас миг
миг
миг
миг
миг
Сергей Рожин, Чък от цигари, цигари, акрил; 10 х 15 см, 2018
списание „Нова социална поезия“, бр. 15, януари, 2019