Писма до непозната
Щом минат годините, щом минат
Годините и се отвори във въздуха ров
Между душата ти и моята. Щом минат годините
И аз бъда само някой обичал навремето
Същество, спряло за миг пред твоите устни
Нещастно, уморено да скита из паркове
Къде ще си ти? Къде тогава
Ще си, дъще на целувките ми!
Влакчето на ужасите
В продължение на половин век
Поезията бе
Рая на превзетия глупак.
Докато пристигнах аз
И се установих с моето влакче на ужасите.
Качвайте се, ако искате.
Да е ясно, че не отговарям, ако слезете
Кървейки през носа и устата.
Несъвършеният кавалер
Двойка прясно женени
Спира пред гроб.
Тя е в безупречно бяло.
За да виждам, без да ме видят
Скривам се зад колона.
Докато тъжната булка
Плеви гроба на баща си
Заниманието на несъвършения кавалер е
Да чете списание.
Предупреждения
Забранена е молитвата, кихането
Плюенето, възхвалата, колениченето
Благоговеенето, воя, храченето.
В това помещение е забранено да се спи
Ваксинира, говори, отлъчва от църквата
Да се настройва инструмент, да се спасяваш с бяг
да се прихваща чужд сигнал.
Строго е забранено да се тича.
Забранено е пушенето и съвкупляването.
Определям себе си като благоразумен човек
Определям себе си като благоразумен човек
Не като озарен професор
Нито като пророк, знаещ всичко.
Изненадвам себе си наистина понякога, играейки
Ролята на разгорещен кавалер
(Щото не съм светец от цепеница)
Но не се определям като такъв.
Скромен глава на семейство
Фиерабрас, плащаш данъците си.
Нито Нерон, нито Калигула –
Клисар, човек от гъмжилото
Чирак на светец от цепеница.
В реалността няма прилагателни
В реалността няма прилагателни
нито съюзи, нито предлози
кой е видял някога един игрек
извън Граматиката на Бейо?
в реалността има само действия и неща
мъж, танцуващ с жена
жена, кърмеща бебето си
погребение – дърво – крава
междуметието е дело на подлога
наречието е дело на даскала
и глаголът съм е халюцинация на философа.
Това сигурно е гробище
в противен случай не е ясно
какви са тези къщи без врати и прозорци
тези несвършващи колони от коли
а ако съдим по тези фосфоресциращи сенки
възможно е да сме в преизподнята
под този кръст
със сигурност има църква
Тези идилични влюбени
си приличат като две мравки
като две очи на едно и също лице
като двете ноздри на един и същ нос
тези влюбени мамка му
приличат на морето люшкащо се
и на петната на слънцето
В такъв случай
не се чудете
ако ме видите едновременно
в два различни града
присъствайки на богослужение в параклис в Кремъл
или хапвайки хот-дог
на летище в Ню Йорк
и в двата случая съм без грам разлика същия
нищо, че е абсурдно същия съм
Мухи в лайната
Господина – туриста – революционера
ми се ще да питам едничко нещо:
виждали ли сте някога флотилия от мухи
да кръжат над рядко лайно
да кацат и да се трудят в лайното?
виждали ли сте някога мухи в лайно?
защото аз се родих и израснах с мухите
в къща, обградена от лайна.
Светото семейство
Викат ми Хосе на Нея Мария
& нашия боготворен син се казва Хесус
Шушука се че не съм негов биологичен баща
Но това не е никак важно
Важното
Е че Светото семейство е налице
Определям себе си като негов платоничен баща
Кво да ви кажа:
Стига ми мушмурока да ми вика тате
Кураж!
СВЕТЛИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ НА ВСИЧКИ
& хиляди благодарности за оказаното внимание
Това, от което спешно имам нужда
е некоя Мария Кодама
която да се грижи за библиотеката ми
някой който да иска да се снима с мен
за да остане в паметта на потомството
жена от женски пол
златната мечта на всеки голям творец
ще рече убийствена блондинка
която да не се гнуси от бръчки
по възможност първа употреба
нула на километража за да съм точен
При липса на такава може огнена мулатка
не знам дали съм ясен:
чест & слава на ветераните от 69-та!
с млада вдовица на хоризонта
времето спира
решени са всички проблеми!
виждаш ковчега в розово
дори болките в корема
предизвикани от стокхолмските академици
изчезват като по чудо
Работил съм всичко
Дори труп
Веднъж ми викат легни ей там
И аз какъвто съм си слушам
Покриха ме с вестници
& се заеха да снимат някава сцена
от някакъв филм
Друг път
В един бордей в Сан Антонио
Насилиха ме
Да смуча циците на някаква бабичка
Под смъртна угроза
Кво да ви кажа хора
Почивай в мир
много ясно – почивай в мир
а влагата?
а мъховете?
а тежестта на надгробната плоча?
а пияните гробари?
а плячкосващите гробове?
а плъховете гризящи ковчезите?
и проклетите червеи
промъкващи се отвред
правейки смъртта невъзможна
или си мислите че ние някак
не си даваме сметка за нищо…
прекрасно е да кажеш почивай в мир
с ясното съзнание че това е невъзможно
само за мерака на онази с косата
да знаете че си даваме сметка за всичко
паяците припкащи по краката
като бай хуй у дома си
не оставят грам съмнение по въпроса
да оставим бабините деветини
пред зейналия нашироко гроб
трябва да се говори в прав текст:
вие при на хляба мекото
ние на дъното на бездната
Епитафия
Ръст среден
Глас нито тънък, нито дебел
Големия син на начален учител
И на шивачка за всякакви поправки
Мършав по рождение
Макар и предан на добри софри
Изпити бузи
И по-скоро обилни уши
Лице четвъртито
На което очите едвам се отварят
И нос на боксьор мулат
Надвесен над уста на ацтекски идол –
Всичко това озарено
От нещо средно между ирония и коварство –
Не особено в час, нито пълен будала
Бях каквото бях: миш-маш
От олио и оцет
Кървавица от ангел и добитък!
Превод от испански Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 11, март, 2018