Ité*
Вървете, мои песни, търсете похвали от младите и нетолерантните
Търсете компанията единствено на влюбените в съвършенството.
Заставайте винаги под твърдата Софоклева светлина
И с радост приемайте от нея своите рани.
*Ite, missa est (лат.) – буквално „Вървете, пратени сте на мисия“, заключителна фраза на католическата литургия (б. пр.).
Кода
О мои песни,
Защо ли гледате така изпълнено с очакване, тъй странно
на хората в лицата,
Нима очаквате сред тях да видите изгубените мъртви близки?
Causa
Редя тези думи за четири души,
Може да дочуят нещо още няколко,
О, свят, тъй жал ми е за теб,
Ти не познаваш тези четирима.
Monumentum ære, etc.
Позволявал съм си много, казвате;
Пристъпвал съм важно-важно в мантия от надменост.
След броени години кой ще си спомня за ролята ми на buffo,
Кой ще си спомня баналните ми изпълнения,
Комическите детайли ще са ланшен сняг.
Вие обаче, вие ще гниете в земята
И е под въпрос дали дори торта ви ще е достатъчно богата
Да поддържа моравата
Върху вашия гроб.
Поръчение
Вървете, мои песни, при самотните и неудовлетворените,
Вървете също при тези с разстроени нерви, вървете при поробените от условности,
Отнесете им презрението ми към техните тирани.
Вървете като огромни вълни ледена вода,
Отнесете презрението ми към тираните.
Вдигнете глас срещу неосъзнатия гнет,
Вдигнете глас срещу тиранията на лишените от въображение,
Вдигнете глас срещу оковите.
Вървете при буржоазката, която умира от скука,
Вървете при жените от предградията.
Вървете при омразно бракосъчетаните,
Вървете при тези, криещи провала си,
Вървете при нещастно съвкупляващите се,
Вървете при купената съпруга,
Вървете при завещаната жена.
Вървете при изтънчено похотливите,
Вървете при тези, чиито деликатни желания са осуетени,
Вървете като главня върху безчувствието на света;
Вървете с острие насочено срещу това,
Заякчете късащите се струни,
Вдъхнете сила на водораслите и пипалата на душата.
Вървете настроени приятелски,
Вървете, говорейки открито.
Търсете нетърпеливо нови злини и ново добро,
Бъдете срещу всяка тирания.
Вървете при тези, на средна възраст, които вече са затлъстели,
При тези, които вече не се интересуват от нищо.
Вървете при юношите, които се задушават в семейството –
О колко противно е
Да видиш три поколения събрани заедно в една къща!
Също като да видиш старо дърво с млади издънки
Между гнили и пречупени клони.
Излезте непокорни на хорското мнение,
Вървете срещу вегетиращото робство на кръвта.
Бъдете срещу всички хватки на властта.
Превод Кирил Василев
Градината
En robe de parade.*
Samain
Подобно рой копринени конци, развени край стена
Тя върви край парапет в Кенсингтън Гардънс,
И стъпка по стъпка умира
от нещо от сорта на емоционална анемия.
Наоколо гъмжи от паплачта
На мръсните, жилави, неизтребими деца на бедните.
Те ще наследят земята.
Тя въплъщава края на един изкуствен отбор.
Скуката й е изискана и необикновена.
Тя би желала някой да я заговори
И почти бои се, че аз
извършил бих подобна недискретност.
*В парадно одеяние.
Превод Владимир Сабоурин и Кирил Василев
Мото към Lustra (1913-1915)
И дните нямат пълнота
Лишени са от нея нощите
И като полска мишка шмугва се живота
Не трепва стрък трева.
Приветствен адрес
О, поколение на все самодоволни и все
приклещени
Видях рибари, хапващи под слънцето,
Видях ги сред разпасаните им семейства,
Видях озъбените им усмивки и чух чепати
смехове.
И аз съм по-щастлив от вас,
И по-щастливи са от мене те.
А в езерото плуват риби и нямат си дори и дреха.
Тренос
Никога вече отронени стонове.
Никога вече угрижени във вятъра по здрач.
Виж красивите мъртви!
Никога вече аз няма да горя.
Никога вече плясък на криле
Във въздуха плющящ над нас.
Виж красивите мъртви!
Никога вече бичуван от страст,
Никога вече онзи трепет
При среща на ръцете ни.
Виж красивите мъртви!
Никога вече на устните ни виното,
Никога вече познанието.
Виж красивите мъртви!
Никога вече шуртенето на бързея,
Никога вече местата ни за срещи
(Виж красивите мъртви!)
Чуй камбаните.
Картината*
Очите й на мъртва дама ми говорят,
Че имало е тук любов, от придошли води неизличима.
Тук имало е страст, неизличима от целувки.
Очите й на мъртва дама ми говорят.
*Лежащата Венера на Джакопо дел Селайо (1442-1493).
Превод от английски Кирил Василев и Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018