Песен на Баал
Има ли жената тлъсти кълки, мятам я в зелената трева.
Пола и панталони проветрявам, слънце да огрява – щот харесва ми това.
Хапе ли жената от екстаз, бриша със зелената трева
Ухапано, уста, носа и скута, да е чисто – щот харесва ми това.
Върши ли жената пламенно нещата, но пък прекалява
Тежичка ми е ръката и се смея – дружелюбно, щот харесва ми това.
Слънце
Слънцето пече цели седем години
Върху тялото и бузата ми
Стигна до червения ми врат
И през плътта ми свети в костите.
Слънцето кожата ми духна
Трябваше да се овалям в бурените
Светлината му не ме остави на мира, мой лебеде любими
Нищо не свърших седем години.
С мозъка си и коляното
С нея съм. Обичам я…
Аз, юношата, си казвам
Небето днес отново е тъй бледо – сякаш отново цялата
Нощ е ебало!
Всичко е толкова развратно! Кучешка работа!
Покрай малък язовир си направих разходка – що за спомени събужда това! Всичко е толкова безнравствено!
Дори само кучетата там ти казват всичко за живота!
Аз вече не мога да легна вечер в леглото водоравно! Юрганът става на островърха палатка! Често при това почти никак не мисля!
Жената на днешното време: кенза под камизолата! Това не ми излиза от акъла, човече! Така насилствено аз бивам възбуждан.
Песен за морето
Вижте! Високи небесата, набъбнали от похот!
Потопете се във вълната, която завлича зад борда!
Рухвайте ревящи платна, издути до хоризонтите!
Изливане на водопади, сини, зелено-тюркоазени!
Млади!
Избликват трупове от дълбокото – кафяви водорасли в килватера!
Измъкнете ги на палубата!
Ареали на спомени, плувнали в сланина!
На отвеяни копнежи гларусите!
Мърша от акула, проядена от молци!
Хвърлете ги обратно в прииждащите води
Измийте си ръцете!
Необятни хоризонти от времената на император Диоклециан!
Изпълнени с потъващи кораби, полупълни с нагнили потоци солена вода
Трупове на междинната палуба! Изхвърлете ги вън!
О, оранжево зазоряване! О, море без дъно и основание! О, паст на смъртта като празни детски усти! О, отплуване призори!
Вижте, високо небето, набъбнало от похот
Пие, смуче, лочи, налива се!
Да се примириш с държавата е също толкова необходимо, колкото да се примириш със срането. Но да обичаш държавата не е толкова необходимо.
Реката славослови. Звезди в гъсталака!
Миризма на мента и мащерка!
Слаб ветрец освежава челата ни
Това Бог прави за нас, децата
Тревата е мека, жената – без горчилка
Всичко е радостно в красивите ливади
Днес за съгласните насладата е сигурна
Никога-да-не-си-тръгнеш – така са нещата.
Световната история би изглеждала другояче, ако човечеството си седеше повече на задника. Седенето е лишено от всякакъв патос.
Балада за хората на Кортес
На седмия ден под леки ветрове
Просветнаха ливадите. Слънцето беше благо
Решиха да спрат на бивак. Изтърколват ракията
От каруците, разпрягат воловете.
Прекарват ги под ножа привечер. Щом захладня
Отсякоха от гъсталака в близкото мочурище
Дебели колкото ръката клони, чворести, ставащи за огрев.
Лапат после добре подправено месото
И подхващат с песните към девет
Да пият. Бе нощта прохладна и зелена.
С пресипнали гърла, добре натаралянкани
Последен хладен поглед хвърлили към едрите звезди
Заспаха те към полунощ край огъня.
Тежък бе сънят им, но някой спомни си на сутритна
Че чул бе да реват говедата веднъж.
Събуждат се по пладне – и вече са в гора.
С оцъклени очи и натежали крайници надигат се
На коленете с пъшкане, в почуда виждат
Дебели колкото ръката клони, чворести ги обкръжават
Надхвърлящи човешки бой, преплетени нагъсто, целите в листа
И малки цветове със сладка миризма.
Задушно става вече под покрова им
Той сякаш се сгъстява. Палещото слънце
Не се съзира, нито пък небето.
Командирът изревава като бик да хващат брадвите.
Те лежаха там, дето говедата бяха ревали.
Не ги откриха. С груби попържни препъват се
Мъжете в ограждението, в клонаците се блъскат
Помежду тях прорасли, пропълзели.
С отпаднали ръце се хвърлят диво
В гъсталака, едва потрепващ
Като че ветрец отвън през клоните минава.
След часове усилен труд чела притискат
Мрачно блеснали от пот о странния клонак.
А клоните растяха и неусетно раснеше
Ужасът на хаоса. По-късно, като падна вечерта
Която тъмна бе, защото над главите им сгъстяваше се шумата
Седят безмълвно, наплашени като маймуни
Зад решетките на клетката си, прималели от глад.
През нощта растяха клоните. Навярно имаше луна
Бе още доста светло, съглеждаха се един друг все още.
Едва на сутринта така се бе сгъстил клонакът
Та те не се видяха вече чак до сетния си час.
На следващия ден се чуха песни от гората.
Глухо и заглъхващо. Навярно пееха си те един на друг.
Нощем ставаше по-тихо. Дори говедата мълчаха.
На зазоряване причу се нещо като животински рев
Но доста отдалеч. Дойдоха сетне и онези часове
На пълна тишина. Полека-лека погълна гората
Под лек ветрец и благо слънце тихо
Ливадите през следващите седмици без никаква следа.
Когато в тъмнината бях и светлината не стигна до мен
Изкрясках високо в нощта като звяр, за когото помощ няма
И светлината при мен не дойде.
Оттогава знам, когато съм в тъмнината
Светлината не идва при мен.
Но аз крещя все така, макар да не идва тя
Като звяр, за когото помощ няма.
Аз, оцелелият
Знам, разбира се: само с късмет
Аз надживях толкова много приятели. Но тази нощ насън
Чух тези приятели да казват за мен: „Силните оцеляват“
И аз се мразех.
Меморандум на специален агент Р. Б. Худ, шеф на поделението на
ФБР, Лос Анджелис, от 16.04.1943 г. относно подривната дейност
на обекта Б. Б.
[На А. И.]
ДО
Г-Н ДИРЕКТОРА НА
ФЕДЕРАЛНОТО БЮРО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ
НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
Г-Н ДЖОН ЕДГАР ХУВЪР
ТУК
Г-н Директор,
С настоящия меморандум докладвам
За плановете за саботаж на намиращия се
Под наше наблюдение обект Придворен поет
Познат Ви от предходни справки и доклади
На повереното ми поделение Лос Анджелис
Като придворен поет на световния комунизъм
Чието незабавно интерниране е въпрос
От първостепенно значение за националната сигурност
Както е видно от приложения документ
Копие на стихотворение пропагандиращо не само
Изграждането на комунистическа държава в Америка
Но и даващо конкретни детайлни указания как
Чрез саботаж да се руши американска собственост
Използвайки конкретен пример авторът демонстрира
Разрушаването на американски параход от екипажа
Недоволен от размера на получаваните възнаграждения
Изобразеното в стихотворението подлежи на
Алегорично пренасяне от хладилния кораб върху Америка
Прилагам документа в превод на служител
На Бюрото от повереното ми поделение до този
Момент не ни е известно стихотворението
Да е превеждано на английски за щастие
Тайното му послание до американския народ
За осъществяване на комунистически преврат
Засега не е достъпно за по-широк кръг публика
ПРИЛОЖЕНИЕ (СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!)
Разрушаването на кораба OSKAWA от екипажа (заглавие)
В началото на 1922 година
Бях нает на работа на шестхилядитонния параход OSKAWA
Построен четири години по-рано за два милиона долара
От United States Shipping Board. В Хамбург
Натоварихме шампанско и ликьори за Рио.
Понеже заплащането беше мижаво
Изпитахме потребност грижите си
Да удавим в алкохол, така
Редица каси шампанско поеха
Пътя към помещенията на екипажа. Но и в офицерските каюти
Дори на мостика и в щурманската рубка при навигационните карти
Можеше да се чуе едва четири дни след отплаването от Хамбург
Звънтенето на чаши и песнопенията
На безгрижни хора. Няколкократно
Корабът се отклоняваше от курса си. Въпреки това обаче
Достигнахме по стечение на всевъзможни благоприятни обстоятелства
Рио де Жанейро. Капитанът ни
Преброи при разтоварването сто каси шампанско по-малко. Тъй като обаче
Не намери по-свестен екипаж в Бразилия
Трябваше да продължи да разчита на нас. Ние натоварихме
Над сто тона замразено месо за Хамбург.
След няколко дни в открито море ни обзе отново грижата
За лошото заплащане, несигурните старини и
Един от нас разля в отчаянието си
Прекалено много нафта в котелното и пожарът
Изби през комина върху цялата горна палуба, тъй че
Лодки, мостик и рубката изгоряха. За да не потънем
Взехме участие в гасенето, ала
Блъскайки си главите над лошото заплащане (несигурното бъдеще!), не си давахме
Много зор, за да спасим кой знае какво от палубата. Всичко това
Лесно можеше да се възстанови с известни разходи, те бяха спестили
Достатъчно пари нали така от нашите заплати.
Прекалено много напрягане в средината на живота
Състарява бързо мъжете и ги прави негодни да се борят с него.
Тъй изгоря защото трябваше да пестиме своите сили
Един хубав ден корабното динамо, нуждаещо се от грижи
Дето безрадостни хора няма как да положат. Сега останахме
Без светлина. Първо запалихме газени лампи
За да не се сблъскаме с други кораби, но
Един уморен другар, обезсърчен от мисли
За безрадостните старини запрати лампите за да спести работа
Зад борда. Горе-долу по същото време близо до Мадейра
Почна да смърди месото в хладилното отделение
Поради аварията с динамото. За нещастие
Един разсеян моряк изпомпа вместо водата от течовете
Почти целия ни сладководен запас. Имахме още за пиене
Но вече не стигаше за котлите. Трябваше значи
Да използваме солена вода за пара от което съответно
Тръбите се запушиха със сол. Почистването им
Костваше твърде много време. Седем пъти се наложи да го правим.
После имаше авария в машинното. Със злоради усмивчици
Закърпихме нещата. Oskawa се мъкнеше бавно към Мадейра. Там
Нямаше сгода за широко обхватни ремонтни дейности
Станали сега вече наложителни. Заредихме само
Малко прясна вода, няколко лампи и малко газ за тях. Динамото
Изглежда беше напълно съсипано поради което
Хладилната уредба не работеше и смрадта
На гниещото замразено месо стана непоносима за нашите
Изтощени нерви. Капитанът
Обикаляше кораба вече само с револвер – явен знак
На едно обидно за нас недоверие! Един от другарите
Изведен извън себе си от това недостойно отношение
Пусна най-накрая малко вряла пара в хладилната инсталация, та проклетото месо
Поне да се посвари. Същия следобед
Целият екипаж седна заедно и щателно изчисли
Колко ще струва разваления товар на Съединените Щати. Преди края на пътуването
Успяхме да подобрим дори собствения си рекорд: край холандския бряг
Изведнъж свърши горивото, тъй че ние
С големи разходи трябваше да бъдем изтеглени на буксир до Хамбург.
Смърдящото месо създаде на капитана още много грижи. Корабът
Беше за скрап. Всяко дете, смятахме ние
Можеше да види с очите си, че нашите заплати
Наистина бяха прекалено ниски.
Версифицираната от обекта история на превръщането на кораба в скрап
Според нас е прецизна злонамерена алегория на комунистически преврат
Предлагаме вземането на незабавни мерки с уважение специален агент
Р. Б. Худ Федерално Бюро за Разследване поделение Лос Анджелис
В календара денят още не е отбелязан.
Всички месеци, всички дни
Са още свободни. Един от дните
Ще бъде задраскан.
О, радост на началото! О, ранна утрин!
Първата трева, когато изглежда забравен
Зеленият цвят! О, първа страница
На очаквана книга, толкова изненадваща! Чети
Бавно, иначе прекалено прибързано
Изтънява непрочетената част! И първият поздрав на водата
Върху плувналото в пот лице! Свежата
Прохладна риза! О, начало на любовта! Поглед, който се губи някъде!
О, начало на работата! Да налееш бензин
В изстиналата машина! Първо посягане на ръката и първо мъркане
На палещия мотор! И първото дръпване
Дим, изпълващо дробовете! И ти –
Нова мисъл!
Превод от немски: Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 9, ноември, 2017