Томас Хюбнер – Пред витрина в историческия музей на кишинев

***
котката дреме върху горещия паваж
дишането й е почти незабележимо
ала равномерно
тя не знае
че не сме приключили все още
епохата на експлоатацията
тя не знае че човекът все още
за човека е вълк
тя не знае
че уж единственото живо същество
способно на съчувствие и любов към ближния
изнамира и прилага все нови методи на поробване
изтезание и изтриване от лицето на земята
сега тя отваря загадъчните си
египетски очи
и ме поглежда
тя не знае
защо виновно
отвръщам поглед

може би

може би къщичка с дворче, средна класа кола в гаража
(ипотеката изплатена за няма трийсе години)
мила жена и може би едно или две деца
сигурно работно място, може би даскал или служител в спестовна каса
всичко както при другите
може би само една идея по-така и по-спретнато
така виждаха родителите ми един успешен живот за сина си
предвидимо и с двата крака на земята знам
какво са преживели за да виждат така нещата

може би все пак се е случило объркване в родилното
иначе как биха получили за син този номад

Скопие, 29.07.2016

да познаеш жена
(на юлия)

най-сетне знам
защо е речено
„да познаеш жена”
в мига в който нашите тела се сляха
и погледите ни потънаха един в друг
познах мадоната от картината
в която се влюбих някога
(да, ти беше наистина модела!)
никога не съм се чувствал по-закътан
в Бог

поезия и проза
(на юлия)

откакто ме познаваш
можеш да летиш с пречупени криле
написа в стих за мен
гълъбице моя
на моята възраст човек мисли
малко по-прозаично
по-добре си изцели крилете
и тогава полети
с когото и където искаш

пред витрина в историческия музей на кишинев

от мнозинството хора живели тук
не е останало на практика нищо
малко богослужебна утвар в една витрина
безпомощност на учениците
нима тук наистина са живели евреи?
добре свършена работа
от бюрократи и палачи
довършена както винаги
от спътниците на извършителите
ревизиращите историята
с удоволствие широкопръсти
с удоволствие затварящи си очите
с удоволствие прочистващи учебници по история
и музеи от всяващото само смут
за да се чувстват всички като жертви
освен изличените

Превод от немски Владимир Сабоурин

списание „Нова социална поезия“, бр. 8, септември, 2017

Comments

comments