пази се от мен
пази се от мен
аз съм като изгарящото слънце през август
и като измръзващите крайници през януари
пази се от мен
в един момент мога да прегръщам душата ти
в друг мога да я разкъсвам
следа
оставяш следи в сърцето ми
като детски ръчички
в течния цимент
шепот
сутринта една такава тиха
и с аромат на чай от лайка
пресичам мъничката стая
със стъпки по-леки от пеперуда
странно и самотно
преди няколко месеца стаята ехтеше
ехтеше от гласовете на влюбените
вече има един дъх по-малко
шепот по-голям от мен самата
(не)подходящо
едни кафяви очи
до болка познати
познат човек
в едно неподходящо време
много (не)подходящо нали?
минало свършено
дойде ли ден в който
те боли да говориш искрено
а единствения начин е чашата уиски
всичко е минало свършено
сутрешни мисли
има едно момче което обича(м)х много
той е от онези ранобудните
от тези които се събуждат понякога в 5:35 или 6:19 зависи
посреща изгрева мисли за живота и любимата
мина време разболях се от същия навик
сега аз съм тази която сутрин пие кафето си с мислите за него
странно нали?
пази ме
като еделвайс
в планината
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017