Хубен Черкелов, 50 франка, Малкият принц, 2019
…
Виж как глухарчето тръби в настъпващото утро
преди да се взриви и боядиса устните ти в жълто
като на млад герой
Виж побега на хиляди треви към дневната им грижа непременно да участват
в което ту се ражда ту загива под крилете
на височинна птица устремена
към свойта гибел Сагарматха
Виж само как се губи в синевата и отново се завръща
по следата да не те изпусне
море или небе в които си играе с участта си
ала и тя не знае точно как летежа свършва
в печален размисъл на някой клон
как всеки порив свършва на въже под някой клон
и как те гледа неотклонно
по курса на вървежа
а ти а ти…
а теб а теб…
и теб и теб…
зад теб пред теб…
приседнал в някакъв клозет
във някаква си тишина сред пустошта
най-сигурното място откъм птици
горчиви сълзи рониш
връз вестници от минали години
Виж гроздовете как слънчево ти се присмиват и предричат
как няма да те има в зимното слънцестоене
как хоризонтът се затяга около врата ти
отнема ти дъха
и бързо съчиняваш тези три последни думи:
поне да беше спрял докато мине влака
поне да бе затворил ония прозорец
и да не бе посичал онзи орех
Виж как сега щастливите се давят
и как вълните ги люлеят и редят приспивна песен
делфините разчесват дъговидно небесата
търсят да ги изнесат на плажа
подпухнали и чистички до бяло
безоки бебета в нозете на смъртта
такива като теб
Морето си пирува и нехае.
Морето се подува.
Морето трупа мазнини за зимата.
как чайките изплитат мрежа през която
времето не може да премине
и остава тук
нека останем с ненаболи бради
нека останем с ненаучени думи
нека останем с вечно млади бащи
нека останем в вечното чудо
като научихме думите, какво казахме???
като невръстни ни носеха на ръце, какво пренесохме???
като измряха бащите ни, проклехме ли се???
като брадясахме, провидяхме ли бога???
Виж как глухарчетата придобиват слух
а дрянът прокървява
бъзакът любопитно те оглежда с хиляди черничеви очи и казва:
на колкото години и да си, умри сега, а не през есента,
когато всичко замълчи
и няма думи за да се опише
Виж как си онзи който със бастуна
издирва признаци на някакъв живот
под шумата която шепне имена
над пресния ти гроб
Вече се вижда мечтания бряг
Вече се вижда изконната липса на цвят
безтелесната скръб вече витае
над несъградени руини
и лози вече покриват човека с мотика
свършват се думите, слънцето гасне без залез
и си тръгваш оттук
и натам вдъхновено поемаш
чудо невиждано в мрак без тъма
вятър без полъх
крясък без гърло
ръка без артерии
артерии без кръв
сол без морета
– и минаваш нататък
Вече си днешният победител:
ден без смъртта ти, смърт без живот.
Накрая си седни на стола, облегни се и издишай
високо над площада почернял
от бели хора.
…
списание „Нова социална поезия“, бр. 24, септември, 2020, ISSN 2603-543X