Ния Пушкарова, fingerprint, 29×21 cm, print
В широкополи шапки с дългите сака
С тетрадките на своите стихотворения
Отдавна се разсипахте на прах
Като окапал люляк пролетни ектения.
В страната сте където няма оцелели форми
Където всичко е разкъсано разбито смесено
Където вместо небесата е могила гробищна
И неподвижен в орбитата месеца.
На друго там неразбираемо наречие
Синклит от неми насекоми пее
Там във ръка със мъничко фенерче
Човекобръмбар своите познати среща и милее.
Спокойно ли ви е където сте другари?
И леко ли ви е? И всичко ли забравихте?
Сега са братя ваши корени и мравки
Тревички и въздишки стълбчета от прах
Сега са ви сестри цветчета карамфил
На люляк бозки клечици и пилета
И няма сили да си спомни вашия език
Оставения нейде горе брат безсилен.
Не му е мястото все още в оня край
Където запилели сте се леки като сенки
В широкополи шапки с дългите сака
С тетрадките на своите стихотворения.
Превод от руски Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X