Свилен Стефанов, Прасетата обичат диалектиката, м.б., пл., 95/210 см, 2018
Сама оцелява кварталната кучка,
занаята при нея е само един.
Гледай да не си тръгнеш със смучка,
при жена ти в шест след един/часа/
Най-старата професия, хората казват.
Хубост за кеш, секс за пари.
И чувства недей ти да показваш,
не са те за кучки, а за жени!
Хвани си жена, но ще разбереш,
когато не знаеш какво с теб се случва,
че не само секса за кеш,
правят от една курва кучка.
Нека не ги съдим, ни учи Христос.
Когато спаси Мария Магдалена,
но момко не бъди толко прост,
не всяка иска да бъде спасена!
Ще кажа и само това,
преди тази врата да заключа
по-добре VIP гост на тази жена,
отколкото роб на кварталната кучка.
Търсех врага все наоколо
създал ми толко проблеми
гледах надалеч през бинокъла
но май врага беше в мене.
Когато тръгвах в настъпление
и всичко вършеше добре
ако се случеше да има падение
виновният беше едно високо сухо момче.
Живеещо в душата ми наранено
от себе си и своите мисли
но възмъжа и то определено
сам да се спъва му писна.
Какво като някой нещо си казал,
толко могъщ ли е този саботаж,
и всеки път, щом не съм се отказал
в себе си трупах още кураж.
Да подчиняваш другите е сила,
доминантна, но по-добре бартер,
със самоконтрол и поведение мило,
това вече е мъжки характер!
Искат да правят добро, но не точно
От сън станал с нова идея човека
трябва добро да направя.
Ще превърне душата си в мека,
И никога няма да ме забравят.
Решен тръгнал да прави добро,
избирал си мисия, толко приятна.
Но бих го попитал – абе защо,
все твойте „подвизи“ са ти в устата.
Видях тези, на които помага,
веднага един детайл забелязах.
Те страдаха повече след помощта,
на този герой уж богопомазан.
Държеше ги страдащи, за да помага,
създаваше им нереални мечти,
мажеше ги с лечебна помада,
своята душа да успокои.
Тя помагаше, за да се разсея,
че от всяка мисъл, много боли,
душата и вече не може да пее,
защото посегна друг да унищожи.
Разбира се, че не и пука,
за тези каузи и чужди съдби
но тя сама се докара до тука
мразейки себе си , тъжно уви.
Помага, за да прикрие,
че всеки ден върши лоши неща,
и вече не и помага да пие,
сега се разсейва с благотворителността.
Дълбоко в тях се таеше омраза,
взаимна бе станала тя,
от тези, които фалшиво помагат,
към тези неказващи „Благодаря“
Вашата помощ, „благотворително войнство“,
в този момент ще го обясня,
е ограбване на човешко достойнство,
не заслужава – БЛАГОДАРЯ!
От миналото остана само урока
Усвоен, той нарича се мъдрост
Дали съдбата беше жестока
Или аз нямах нужната твърдост
Но сега вече живота е друг
Други мисли са ми вече в главата
Вече съм аз и съм тук,
Изправил се, стъпил си на краката.
Новото тук е и аз го виждам
Готов съм да му се насладя
С нея всеки ден да насищам
Глада мой за любовта
Готов съм да побеждавам,
на точното бойно поле,
На победата здрав да се наслаждавам
благодарно към Господ да вдигам ръце.
дори един ден мой да бъде света
Аз няма носа да навиря
По-скоро ще благодаря за помощта
На тези, които не оставих на мира.
Един ден ще го усетиш и ти
Фалшивата болка от твойта душа
Щом така стане едно запомни
Най-тъмно е преди заранта.
Всичко е схема, корумпирана система
създадена да успяват кифли и серсеми,
всичко е схема, корумпирана система,
не искат да ни има теб и мене.
Иди в училище, даскалката куха лейка,
в църквата циганин драска на пейка,
биографии, изобщо не четат,
пълна мафия, за да те вземат на щат!
Ей тарикат, ще те морят и с глад,
пази Господ от доктора, да не ти трябва хап!
Пак е останал без направления,
с цел да се затрие младо поколение.
Гледай нов мол, вътре кифли бол,
пичове скачат само при гол,
сложната тема им дава главобол,
но в интернет е интелект трол.
списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X