Етикет: Блага Бонева

Елена пусна телевизора. Дребната ѝ фигура потъна в тежкия облечен с черна кожа фотьойл. Тя се облегна назад. Протегна ръка, взе купата с пуканки от масата. Постави я в скута си и се загледа в екрана. Даваха любимия ѝ криминален сериал. Унесена от играта на актьорите, хрупайки пуканки, Елена не забеляза своя домашен любимец, едрия черно-бял котарак Сайръс. За по-кратко Сай. Той се приближи до нея. Протегна подред предни и задни лапи. Замърка. Огледа се. Отърка се в краката ѝ. Очакваше тя да се наведе над него, да го погали по главата, да го вземе на ръце и да го прегърне. Разочарован се сви на топка пред краката ѝ. Заспа. Елена беше тази вечер сама. Това ѝ харесваше. Тя се усмихна , заровила ръка в купата с пуканки. Неочаквано силен тътен проглуши ушите ѝ. Злобна гръмотевица разтърси въздуха. Ослепителна светкавица освети стаята. Котаракът Сай подскочи. Зашеметен измяука. Замръзна за миг застанал на четири крака. Опашката му се удебели. Козината му настръхна. Гърбът му се изви, като дъга. Измяука пронизително. Очите му заблестяха изпълнени със страх. Притича с вирната опашка през стаята и се шмугна под дивана. Вятърът се засили, засвири зловещо, заигра се с клоните на дърветата, заблъска ги в стъклата на прозорците. Гърмежите се повториха и потретиха. Разчленени светкавици процепиха небето. Прозорците се отвориха с трясък. Найлоновите пердета се издигнаха нагоре затанцували буен фееричен танц. Елена скочи от фотьойла. Телевизора изгуби картина. Остави купата с пуканки на масата. Побърза да затвори прозорците. Едри капки забарабаниха по стъклата. Пердетата се успокоиха. Заеха предишното си място. Елена загаси телевизора и запали осветлението. Крушката на полилея не светна. Имаше повреда в електрическата мрежа. Вятърът се усили още повече. Клоните се блъскаха отново и отново в стъклата на прозорците. На външната врата някой заудря с юмрук.
– Елена аз съм Емил от съседния вход! Отвори ми! Забравил съм си ключа! Няма къде да отида в тази буря! – тревожния му глас я накара да потрепери.
– Чакай сега ще отворя само да намеря фенерчето! Тока угасна.
Елена се огледа в тъмното. Нищо не се виждаше. С опипване на мебелите се добра до чекмеджето, където държеше фенерчето, няколко свещи и кибрит. Емил продължи да блъска с юмрук вратата. Елена постави една свещ в чашка. Драсна клечка кибрит. Пламъчето освети с оранжева светлина лицето ѝ. Запали свеща и тръгна към вратата. Гръмотевица разцепи въздуха. Светкавица освети стаята. Уплашена с разтуптяно сърце прекоси коридора със свещ в ръка. Отключи вратата. Пред нея стоеше изплувал от мрака Емил. Тя го харесваше. Остави го да премине покрай нея. Заключи вратата.
– Благодаря ти !- погали я с два пръста по бузата – Ти си ангел! Спаси ме от бурята! Не бях забелязал, че си толкова красива! Винаги съм мислил, че приличаш на момче с тази късо подстригана руса коса. Но сега виждам, колко си красива. Незнаех, че очите ти са сини.
– Остави сега това! – засрамено погледна в земята постави свеща на масата и с жест го покани да седне във фотьойла – Гладен ли си. Имам само пуканки в тази купа.
Стояха прави в средата на стаята. Бурята вилнееше навън. Гърмежите и светкавиците се редуваха. Вятърът свиреше продължително. Въздуха се нажежи. Стаята се намагнитизира. Клоните се блъскаха в стъклата на прозорците. Всичко се повтаряше до полуда. Двамата се гледаха забравили света. Изведнъж Емил се размърда. Протегна ръце и я сграбчи. Докато се опомни тя се намери в прегръдките му. Грубо я притисна до гърдите си. Тя се опита да го отблъсне. Той продължи да я стиска.
– Остави ме! Не съм готова за това! Не ме наранявай! – каза тя усетила агресията му.
– Всички сте еднакви! – изсъска в ухото ѝ разхлабил прегръдката си.
– Моля те пусни ме! – успя да измъкне ръцете си и го заудря по гърдите – Пусни ме! Пусни ме!
– Това няма да ти се размине! – кресна той.- За коя се мислиш!
– Ще извикам полиция! – през сълзи каза тя.
– Полиция ли? Недумай! – подиграваше ѝ се.
Хвана я за раменете. Отблъсна я леко от себе си. Огледа я. Сълзи се стичаха по бузите ѝ това го раздразни.
– Млъкни! Стига си ревала! Каквато си дребна с един удар ще те смажа.
– Защо? Аз те приютих заради бурята! – хълцаше.
Елена съжали, че го е пуснала в апартамента. Той я вдигна на ръце и тръгна из стаите. Светкавиците му помагаха да се ориентира в обстановката. Блъсна с крак една врата и се отзова в спалнята. Елена се развика. Той я хвърли върху леглото. Тя го удари по лицето. Той ѝ върна със същото. Удара му беше толкова силен, че тя за миг изгуби съзнание. Той се възползва от това. Надвеси се над нея. И в момента в, който отметна полата ѝ и опита да разкопчае дънките си отпред, нещо профуча покрай него и скочи върху гърба му. Вкопчи остри нокти във врата му. Изхъхка. Издаде грозни звуци и захапа ухото му. Той извика и се изправи. Котаракът Сай висеше вкопчил се в гърба му. Емил се въртеше около себе си и се опитваше да хване своя нападател ту с лявата , ту с дясната ръка , но не му се отдаваше. Колкото повече искаше да се отърве от този проклетник, толкова повече котаракът Сай стискаше зъби. Кръвта шурна и обагри рамото и потече по гърдите му. Едва, когато усети кръвта в устата си котарака пусна ухото му. Емил се задъха. Спря се. Наведе се. Хвана с ръце коленете си. Изпъшка. Бурята утихна. Вятъра спря. Клоните на дърветата замряха. Гръмотевиците се скриха някъде. Светкавиците просветнаха и угаснаха. Само малки и големи дъждовни капки браздяха стъклата на прозорците. Елена отвори очи. Тока дойде. Крушките на полилея светнаха. Емил се превиваше от болка сгънат на две с котарака Сай на гърба. Елена се изправи. Доближи се до Емил. Обхвана гърба на своя любимец. Погали го. Той се отпусна усетил нежните ѝ ръце. Отдели се от гърба на Емил и се сгуши в нейната прегръдка. Успокоен замърка. Емил се изправи. По врата му се стичаха вадички кръв. Ухото му висеше полу-откъснато. Очите му горяха. С треперещ глас набра 112 и повика линейка. Не се сбогува. Просто излезе от апартамента зашеметен. Елена притисна котарака Сай до гърдите си. Зашепна му нежни думи. Понесе го на ръце. Заключи вратата и се отправи към банята. Почисти първо кръвта полепнала по муцуната на своя любимец. После го изкъпа в мивката. Докато пълнеше ваната с топла вода изсуши със сешоара козината на котарака Сай. Остави го в неговото пухено легло. Успокоен той се сви на топка и заспа. Върна се в банята. Съблече дрехите си. Спря кранчетата. Влезе във водата и се плъзна по дъното на ваната . Затвори очи. Спасена. Спасена от един котарак.

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X