Теа Монева – Muerta

by New Social PoetryNo Comments

***

Няма значение колко далеч от морето
– ти ще си вкъщи.
Няма значение, че е толкова вероятно,
колкото две цветя да се срещнат
без пчели,
но все пак аз вярвам в онази звезда
на небето,
която ми показва пътя към теб.
Няма значение къде,
прибирам се у дома.

 

Смъртност нула процента

И пред мечтите на този девствен залез
денят е победен от булото на нощта.
Елегантните ѝ блещукащи брошки
потъват все по-далеч от нас
и по-дълбоко в небето за пореден път.
На земята нищо ново – дъжд от дълги минути
покрива безпощадно кратките ни тела.
Аз и ти, мили, вечер винаги ще работим с факти,
все пак ние не сме нищо повече от чиста наука.
Не си ли чувал с потупването на сърцето си
как вторият закон на термодинамиката обещава,
че да се унищожи енергия е твърде немислимо.
Не усещаш ли с повдигането на гърдите ми,
че аз и ти никога няма един друг да се загубим,
изчезването ни от картата е също просто фикция.
Нашите души ще бъдат първо пепел от светулки,
после мигове от вечност, както и самата вечност,
а накрая спътници на нови неопитомени тела.
Те непременно ще се срещнат, за да си правят компания
в един нов неспокоен свят и в един нов непознат Мюнхен,
отново и отново…

 

***

Слънцето изгрява от тухлите на съседния блок.
Наблюдавам първа този изгрев (за някои залез)
все едно не е докосван от друг.
Разхождам се по парапети
И разплисквам надеждите си по паважа,
вътре водата ми е спокойна –
точно тридесет и седем градуса,
плочките се свиват под краката ми
и малкият балкон от улица Зендлинг
се изпарява без предварително предупреждение.
Слънцето и аз ставаме опит за безсмъртно съединение,
Докато по мен се разтича едно нестихващо стихотворение.
А за да съм добре, а за да е терасата цяла,
не е нужно много.
Едно малко сърчице я сглабя
и денят преминава отново по-невинен
от крила на пеперуда.

 

Морският човек

Светлината на деня ми
– синият му поглед.
Шумът по пода
– стъпки на море.
Без иглолистни дървета,
твърде юли е в душата му.
Глухарчета,
подари ми той глухарчета,
те ми разказаха
за несъществуването на ъглите.
И залез няма.
Само утро е в ръцете му.

 

Вечерна Варна

Поливам с джаз минзухарите
от прашната мансарда
и се оставям до прозрачното на стаята,
смъртен свидетел на безсмъртното.
Навън няма никой.
Скромният морски град
започва и завършва с буни,
вълните са естествено продължение
на тънките му улици.
Стъпките от пясък
напомнят на луната,
че имало е друг живот,
докато чайки разбиват гласове
по платна, покриви, площади.
Излизам тихо от излишното
пространство на глупавите си стени.
Разхождам се между приливите
на сънищата и мислите си.
Захвърлям косите си по котвите
и изведнъж си имам всичко –
няма нищо по-свещено от морето.

 

Любовно писмо

Представи си само колко фалшив би бил
свят без любов и цигари.
В такъв живот никога нямаше да се срещнем,
да смесим залезите с изгревите,
да осъзнаем колко смъртността е наша.
Дим след дим аз обичам
да пея гола под водата
и никога няма да се откажа от отливите,
те ми напомнят за луната и за теб,
вълни са нашите метафори.
Смъртта ще е много студена,
следователно животът е топъл,
макар и да не сме заедно…

 

Пореден

Като листче за цигара е,
намираш го трудно
изпод всички други вещи.
Навиваш го лесно,
даже той сам вече е бил
прегънат, но леко.
После гори бързо,
топи се без пощада
изпод начервените
ти устни.
Накрая изчезва,
Забравяш го,
просто пореден лист,
и започваш да търсиш нов
сред още съществуващите
облаци дим.

 

***

В такъв момент от вселената
искам да заспя след ярките образи
под твоята нежна ръка
и да сънувам теб,
ако някога въобще би ми позволил
да сънувам,
вместо да живея,
или да живея,
вместо да сънувам.
Ние сме едно топло кълбо от енергия,
А далеч някъде снегът се топи невъзмутим,
почти излишен
в нашия елемент от вселената.

 

Казват

Не обичам вечер да се прибирам сама,
стаята ми непременно се пълни в пердета
от недопушени цигари,
пропукани китари дрънчат от екрана,
гримът рисува кривите от изминали любови
по избледнялото ми лице,
а ръцете ми плачат,
протъркани от чашите с червено вино,
бялата риза е поискала да умре,
но не сама,
най-боли по краищата на забравените чаршафи,
но такава, казват, била младостта
и всичко било наред, казват…

 

Повече живот

По пътя за смъртта мечтая
животът все пак да продължи
да ни приютява в своето легло.
Възможно ли е някой някога
да напусне обитаваното място?
Не оставят ли птиците своите пера
по всички градове, в които
са се разхождали нощем по небето?
Ще ми се да вярвам,
че сме почти като тях
и обичаме своите криле,
но повече живота.

 

Muerta

Животът и аз взехме това решение:
искаме да съм много неща, но най-много човек
и да получа от Muertа повече, отколкото да ѝ дам.
Тя не може да бъде съкратена, но гледам те аз,
очарователна е срещата ни в пустинята на мравките,
върху корицата на нашия първи брой е начертано:
пътници без билет се сблъскват
случайно във вражески влак.
Цветовете ни са с подобни светоусещания,
спираме да правим смисъл и просто се целуваме.
В това тъмно купе убиваш постепенно
моето задоволително съществуване,
обличаш ме в живеене и ме пазиш от ежедневието.
Не ни остава много освен да сме истински
и да възприемем този ден,
докато обичаме, нищо няма да й дадем.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Петя Шалева – Сняг през май

by New Social PoetryNo Comments

***
Като сняг вали
твоята нежност.
Като сняг,
който пада невинен
върху земната кал.
И прави нещата
красиви.

 

***
Нещото, с което
те вълнувам,
вече не може да си намери
думи.
Мисля те,
следователно
си.

 

***
Трябва ли
Някой да го няма,
за да ти липсва…

 

***
Отивам си.
Превръщаш се в дъжд,
който не знае накъде вали.

 

***
Нежно
ти напомням за себе си –
когато вали…
водата от небето
ще ти пее онази песен,
в която някой на някого липсва
и го прави
напълно нарочно.
И винаги –
невинно.

 

***
Аз съм капанът
за недосънуваните ти сънища –
онези,
които правят събуждането
да прилича
на сюжет
за кошмар.

 

***
Парчета
непотребна обич.
Във локвите – дъга

 

***
Безобразно красиво вали този сняг
и се стеле нехайно над всичко.
И ми скрива света.
И те скрива от мен.
И забравям,
че не ме обичаш…

 

***
Мълчим си поотделно –
доближихме се
до опарване близо
и
страхът
довърши любовния триъгълник,
който не се състоя.

 

Попътно

Зад залостените врати
на усмивките –
зле прикрита самота.

 

***
Не зная
как да се преведа
на разбираем език…
Затова пиша стихове.

 

***
Тя
търпеливо раздаде
последната порция вечерен разкош:
изхвърли
боклука от главите на децата си
и ги сложи да спят;
изслуша
дневния ред на мъжа си
и го целуна;
нахрани и разходи
кучето;
усмихна се
на съседа от ляво
/вдовец с два инфаркта,
две котки и дископатия,
която не спомена/;
подреди;
проветри;
настрои будилника за пет;
допи половината кафе от сутринта;
не запали цигара;
приседна на ръба на прозявката –
където все още е възможно
нощта да е нежна…
Притихна.
И се опита да си спомни живота.

 

***
Помня как веднъж заваля сняг
през май.
Нечакан. Ненужен.
Безсмислен сняг.
Някаква
приумица на природата.
Аномалия, казаха.
И друг път се случвало –
преди 100 и толкова години.
Помня как навътре в себе си
се свиваха цъфналите цветове на ябълката,
съвсем нормално решила,
че е време
да налива вече плод.
Помня онзи звук,
с който се чупеха
внезапно премръзналите от почуда клони.
Как падаха –
дълго и бавно като болка,
към земята,
облечена в бяло, помня…
Помня
странния студ в костите,
в пръстите,
в мислите…

Спомних си всичко това спонтанно.
Когато ти се върна, за да ми припомниш,
че още те има.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Илиана Илиева – Тайната вечеря на палачите

by New Social PoetryNo Comments

Тайната вечеря на палачите

Докараха мъжете ни до плач,
до плач бащите ни докараха.
Над мен кърви ожуленият здрач
и мракът пак ще си изгуби мярата.

До просешка тояга и до глад
честта юнашка пада с гилотината.
Тя пада – не на градския площад,
а сред мегдана на високо минало.

Палачите са всяка нощ на пир,
докато мен в съня ме тръшка чумата.
И пия бащиното вино – тих вампир! –
за да забравя колко малко струваме.

Жената в мен е гарван с дрезгав грак
над Тайната вечеря на палачите.
Мъже – бащи на утринния мрак,
разпнете ги, наместо да ми плачете.

 

Духовен ГУЛАГ

Небесата ги няма.
Има пиле на грил.
За закуска, обяд и вечеря.
Но пък бавният шиш е горещо унил.
Аз горя.
И сибирски треперя.

И мечтая за друго –
за далечен ГУЛАГ
в необятна замръзнала пустош.
Там да стъпя,
макар и с единия крак,
сприя спомени волно да слушам.

Но се свърши.
Уви. Падна старият ред.
Днес съм в себе си злостно заточена.
През решетки и пранги на безсилен куплет
още дишам –
през болка, безсрочно.

Дишам в правилен ред.
Кърша сетен инат.
И умирам за обич –
за тази
невъзможна идея сред полярния свят,
оцелял в свободата
да мрази.

 

Пред иконата на телевизора

Вечер оглеждам се в медийното огледало –
българка, циганка ли съм?
Американка?
Мир на деня ми –
забравям какво съм пощяла.
Дума след дума в ухото ми се таралянкат.
Що не съм дива,
до крайните долни предели?
Пък да забравя езика си, върло отечествен?
Вечер съм вечно виновна за капката смелост,
че съм избрала и днеска да бъда човечна.
Ни по света, ни у нас съм.
Аз съм илюзия?
Ех, новина, ти си втората моя лъжа.
Първата е, че живея,
а не се изхлузвам,
между възторга и правото
да тъжа.

 

Световен мащаб  

Недей да мислиш в световен мащаб,
полей си китките, премети си двора,
остави слабия да си бъде слаб,
не слушай хората какви ги говорят.

Копай си градинката, бъди рахат,
приказвай си с облака – да те подмине.
Защото какъв ти е този свят
отвъд междата на градината ти?

Мери си кръвното, пий аспирин,
ако прекалиш в земеделско усърдие.
И благо на болката речи – амин! –
благодари й, че още мърдаш.

Вечер кръсти се, а на сутринта
рано умий се от сълзи и сънища.
Тя е по-мъдра, по-чиста е тя –
в чиста вода иде ти да се хвърлиш.

Недей да жалиш за всички води.
Те са все повече от земята ни,
карай по теля и се води
все от балканските сухи понятия.

Иначе ставаш потоп – не жена –
и подкопаваш скалата от корена.

Хубаво думаш, но друга съм – на! –
и във световен мащаб ти говоря.

 

Виновна памет

Паметта е вина,
паметта е дразнител
в свят, където няма праг на обител.
Между пясъчни къщи или мраморни гробници
бродят сити, намръщени и доволни негодници;
има бедни хранители, непокръстени ангели,
има много непитани: – Как си? – ако са паднали.
Как са? – ако са литнали тъй, че са се загубили
без нозе и копита, без глави – същи влюбени.

Пълно е с единачета – талантливи, посредствени –
без значение плачат ли, радват ли се естествено,
знаят ли си темелите на пари и метафори,
или просто са взели те притчите Му за лафове,
или просто са глътнали въздух, ядене, мислене,
в меховете попътни в миговете залисани?
Паметта е вина – времето е безпаметно.
Докато не остане само то,
само то.

 

Скотска чест

Да знаех аз къде греша, когато слънцето се вметне
в опитомената душа на проговорилата клетка,
къде преградите ранявам – опашките им ли настъпвам –
че думата се утешава с мълчанието на престъпник?
И чий затвор градя на срички, кому олтарите зачерквам,
че орди криви и себични мърсуват в малката ми черква?
Не проумявам и не мога хиенска кожа да надена.
Тършувам в тръните на слога – цъфти въпрос от всяка вена.
Но няма мърша. Мърша няма – ни четина от чужда плячка.
Изтръгвам отговор: измама – тя къса, ръфа, глозга, мачка.
Докато правдата оскъдна се удиви и оскотее…
Нима самата аз я пъдя, а сетне чудя се къде е?

 

Затворените гари

Влакът кънти и се люшка по правата линия.
Моето село се вее, люлее, разгръща се.
Трепкат ракити, тополки – топят се къпините.
Аз се изправям и дишам като за завръщане.

Старата гара – чешмата, камбанката, пейката –
стрѐлка за миг със прозорците си зарешѐтени.
И под носа ми перонът варосан офейква
в облак от стреснати и непознати врабчета.

Аз се разминах с гората, нивята и къщите.
Черният път – невъзможен, се шмугна през спомена.
Всичко оттатък реката, навярно, е все така същото,
само че аз продължавам нататък – бездомница.

Всуе ли идвам? И тъй ли ще бъде завинаги?
Как да се връщам – в лозите, лъкѝте, бъзаците?
Всичко ли може без мен и без моето минало?
Хлътвам във бъдеще – с минало без отпечатъци.

Влакът кънти и се люшка без мен по завоите.
Моето село люлее ме за утешение –
пак ще се върнеш, момиче несретно, при своите,
само че трябва да скачаш при нас във движение.

 

Стихотворения от книгата „И не помислям докога“ (Изд.“Жанет 45“, 2016)

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Владимир Сабоурин – Перманентната революция а.к.а. Продължаваме напред (Dress Rehearsal)

by New Social PoetryNo Comments

 

Сонет с посвещение

надявам се, че няма да решиш
че точно ти си малката ми муза
бъди разумна нека да сгрешим
свали сега навеки тази блуза
за двама ни е тясно в пантеона
при туй е чиста проба некрофилия
защо не го поемеш зъзне милия
смъртта е по-студена от неона
изкуството е смърт живота глезене
съм жив глези ме малко ми остана
пачаврата наречена поезия
защо не ме оставиш сам да чукам
на тебе посвещавам него стана
сонетът вече зрял е за боклука

 

Андрей Карлович ревизира Лев Давидович

Ти направи октомврийската революция
Оказала се поредния ноемврийски дворцов преврат
В славната ни история
От грозни до путин
От живков до нас

 

Из поема за Мирния преход (Изброяване на корабите)

…………………………………………………….

Няма никакви служебни последствия само морални
И разбира се всички последствия на липсата
На единство творчество красота

Залежали електрокари

Затова преблажени мирнопреходолюбци аз облажавам
Държавното търговско предприятие (ДТП) Тексим
И основаната след промените едноименна частна банка

Облажавам задграничното дружество Имекстраком Вадуц
Лихтенщайн Облажавам алжирската железна руда за нуждите
На Металургичен комбинат Кремиковци

Облажавам държавното стопанско предприятие (ДСП) Булет
Съкратено от Булгария и Етиопия и идеята за развиване
На животновъдство с гореупоменатата Етиопия

Облажавам алжирския оръжеен търговец Мабет Шареф

Облажавам Стримекс Атина Дуроимпекс Лисабон
Булитал Рим Машекспорт Сингапур Трансродопи Женева

Дружеството Булшеб Триполи на ДСП Булет
И неговата изсушена от гибла зеленчукова градина

Облажавам Ситко Казабланка
Задграничните фирми на Булстад
В Хартум и Адис Абеба

Литексбанк Бейрут
И Ред си девелопмънт корпорейшън Асмара
(Си да се чете като сий) столицата
На отцепническа Еритрея

Облажавам българско-гвинейското дружество за дърводобив
Софорекс Конакри Гвинея и дърводобива в Коми

Облажавам Бумаг Австралия Себеком Канада
Булинком Бразилия Амик Алжир
Софбим Франция Интеграма ФРГ
Йозефщадт Австрия и пак
Ред си девелопмънт корпорейшън Етиопия облажавам
(Си да се чете пак като сий!) разработването на перспективния
Корпоративен преход през Червеното море на Прехода

Облажавам всички задгранични фирми на Кинтекс
Кинкалерията и текстила облажавам по всички страни
От изток до запад и от север до юг
И на крайбрежния булевард вълнолом на Хавана

Облажавам генералното разрешение на ЦК на БКП
За вършене на контрабандна търговия

Контрабандната търговия вършена от ДСП Тексим
И ДСП Булет облажавам

Четвърто управление (икономическо) на ДС

Облажавам иновативната контрабандна сделка
Между Тексим и Арис-Жужу Бейрут!

Облажавам пощенските кутии Инар анщалт фюр аусен
Унд транзитхандел също Корестал анщалт фюр аусен унд транзитхандел
И разбира се Гудекс анщалт

Облажавам нормативната уредба легализираща контрабандата
Като скрита транзитна търговия или още по-екзактно
Специфична външнотърговска операция

Гаровите и пристанищни площи
И съоръжения използвани от Кинтекс
Облажавам Наредбата за стимулиране
На специфичните външнотърговски гешефти

Облажавам по-широкото използване на колебанията
В капиталистическата конюнктура и временните
Конюнктурни различия между отделни страни и райони
За реализиране на максимален валутен ефект
Чрез реекспортни, транзитни и преопаковащи
Творчески подходи

Облажавам стопанското предприятие Деспред
Транспортиращо с гръцки камиони
Фалшивото уиски до пристанище Пирея
С крайна дестинация ЮАР

Личното строго секретно решение № 148
На Министерския съвет от 31 юли 1978 г.
За Скритата транзитна търговия

Реализирането на валутни постъпления
В несоциалистическа валута по статия Приходи
От специфични външнотърговски далавери

Задграничните фирми на Тексим
Базирани в Княжеството
Всичките до една облажавам ги

Некои съображения за легализиране
На съществуващия скрит транзит (контрабанда)
Като се използуват натрупания опит и
Творческите възможности

Облажавам реекспорта и преопаковката

Задграничната фирма Тератон
Съкращение от телевизия радио и тон!

Облажавам обекта Посолски комплекс Етиопия
Кинтекс Адис Абеба

Облажавам търговията с ембаргови технологии
В областта на електрониката компютърът
Правец облажавам и родното място на Каскета

Облажавам навременното преименуване на БКП в БСП

Формулировката в бордерата
Уреждане на взаимоотношения

Облажавам последните специфични операции на комунизма
И складовата база в Долни Лозен широко известна
В тесни кръгове махала на небезизвестното с. Лозен

Облажавам задграничното дружество Сироко Вадуц Лихтенщайн
Регистрирано с последния влак на късния развит социализъм

Прехвърлянето на сметките на Сироко на Ширио
В Кантората Сортини & Сордини, Замъкът

Облажавам искането на Ширио да му бъде предоставена
Отделна магазия и петно на пристанището за построяване на хале
Което е направено

Облажавам пререгистрациите и промените на името по Указ № 56
Възродителния процес и скритата приватизация

Облажавам отново каптагона
За Нигерия и Бряг на слоновата кост
След промените Кот д’Ивоар

Облажавам Исмет Шабан произхождащ от кюрдско-сирийски клан
Емигрирал през 70-те от Сирия в НРБ и награден през 1988 г.
С орден Кирил и Методий първа степен контрабандист на каптагон

Облажавам производството Му реализирано
В Научноизследователския химико-фармацевтичен
Институт (НИХФИ) Дървеница в Илиенци
И в ХФК Станке Димитров (днес Дупница)

Телеграмите от контраразузнаването уведомяващи
Съответното ГКПП да не извършва проверка

Облажавам каращия златист мерцедес 600 SEL с тъмни стъкла
Облечен в костюм за 2000 долара пушещ Ким и ухаещ на Дюпон
От двадесет метра както го описва негов колега от службите
След промените изпълнен с видим ресентимент

Облажавам излежаващия присъдата си във вилата
На Министерството на транспорта на Щъркелово гнездо
Край язовир Искър където го посещават момичета за удоволствие
Както ги нарича ресентиментното ченге в мемуарите си

Облажавам Фатик Исмет Шабан наследил баща си Исмет Шабан
В трафика на амфетамини след 89-та известен още
Като Филип Димитров Найденов прекръстил се в знак на почит
Към бащата на близкия си приятел Илия Павлов Мултигруп

Облажавам го като агент на няколко управления на ДС

Облажавам разпломбирането и повторното пломбиране!

Заводът за пишещи машини в Пловдив
И за магнитни глави в Разлог

Облажавам полупроводниците и по-нататъшната им еволюция
В пълни проводници през Деветата петилетка

Облажавам Некои съображения по Програмата за развитие
На електрониката представени от Каскета

Научно-техническата революция
И научно-техническата разведка (НТР и двете)

Облажавам Програмата за развитие на електрониката в НРБ
През Деветата петилетка и до 1995-та

Облажавам услугите на контролирани от ДС проститутки
Подбрани начервени и прочее

Облажавам белгийския търговец вербуван под псевдонима
Кулман настанен в скъп хотел с осигурени разточителни обеди и вечери
Прерастващи в запои и обиколки из нощните заведения
На София от късния развит соц както и осигурените
Секс услуги облажавам сцените нямащи нищо общо
Със социалистическия морал пък бил той
И късен облажавам го

Кулман бил куул
Напълно нямащ никакви комплекси
Насред късния развит социалистически разврат

Облажавам източените през Първо главно управление на ДС и
Подчиненото му Управление Научно-техническо разузнаване капитали

Облажавам архивите на фирмите на комунистическото разузнаване
Засекретени под формулата за национална сигурност

Елките облажавам

Бизиком Сан Франсиско
Це Ес И ханделс унд бетайлигунгс Виена

Облажавам експерта по задграничните дружества
Андрей Луканов и неговата обвързаност
Със съветските специални служби

Източника на първоначалния капитал
На лицата свързани с ДС и комунистическия елит

Облажавам приватизацията при първата вълна
На Дискови запаметяващи устройства (ДЗУ)
От Мултигруп

Облажавам източването на активите на ДЗУ
Чрез задграничните му фирми

Облажавам започването на производство
В ДЗУ на два вида сешоари през 2002 година

Строго поверителните документи
С гриф Поверително върху които
На ръка е написано По указание
На другаря Андрей Луканов

Облажавам най-крупните инвестиции
Надлежно вложени и източени
Литекс банк Бейрут Софорекс Конакри
Глобфиш Лагос Кюрвел Ню Делхи
Вайнил коутинг Сингапур

Облажавам също Донауметал Виена
И Афрокомерс Лагос Иструм Хамбург
Булинком Сау Паулу Металкомерц Шаан
Лихтенщайн

Облажавам Болкан енд Блек сий шипинг Лондон
И клоновете му в Хамбург Пирея Ротердам
Сингапур и Антверпен

Облажавам фирмата Комет, Фурт им Валд, ФРГ

Облажавам електро- и мотокарите
Нордкар трък Малмьо Швеция
Ничибу балист край Токио Япония
Технокар Париж Франция Ирионкар Щутгарт ФРГ
Сибикар Чезена Италия Балист Кабушки Каиша Токио Япония
(Балист съкратено от Балгериа и Ийст!)

Вземането на средства
Авансово от бъдещи печалби

Родения в Москва
В семейство на потомствени комунисти
Андрей Луканов и Сергей Дмитриевич Станишев
Роден в Херсон, Украинска ССР, СССР облажавам

Наказването по социалистически
Със строго мъмрене за стотици хиляди долари
Предвидени загуби

Облажавам излизането на Балканкар през 1978-а
Начело в ранглистата на фирмите производителки
На подемно-транспортна техника в света

Облажавам тяговите батерии

Софоско Конго добиваща фосфати
Които не могат да се използват за промишлени цели
Облажавам Софбим с база в Аржантьой
Индустриално предградие на Париж
На стойност 1 млн. долара

Белените домати
Най-продаваемия артикул в Канада!

Създаването на Валутната комисия
Към Политбюро на ЦК на БКП от Каскета и
Нейното оглавяване от самия Него

Облажавам Министерството на външоикономическите
Връзки (МВИВ) оглавено от Андрей Луканов

Перестройката на стопанските организации
В организации от самоуправляващ се тип трансформирани
После по Указ 56 в държавни фирми и акционерни дружества

Облажавам доставката на оборудване за завода
За тежко машиностроене в Радомир
От японската Кобе стийл

Всички българско-нигерийски дружества
Тес инженеринг Найджирия лимитед Лагос
Транспрожект сивил инженеринг кънсълтанси ЛТД
Найджер Булгарконсулт лимитед
И Бебюлек-ТЕС Котону Бенин!

Но най-вече Булком – Марбюл Казабланка

Облажавам също така дружеството Гелпирин Теоранта
За обработка на кожи в Ирландия

Облажавам мрамора добит от Найджибул
Марбъл индъстрис ЛТД Лагос Нигерия

Смесеното дружество Илекс Буенос Айрес

Ро-ро терминалите и ро-ро корабите
По линията Пасау – Видин и планираната линия
Виена – Видин облажавам

Безвъзмездното предоставяне на оръжие и боеприпаси
На сандинисткия режим в Никарагуа съпътствано от създаването
На задграничното дружество Комерсиалисадора трансосеаника
(Комтраса)

Облажавам българо-индийското дружество
Индо-Пирин глъвз лимитед и спиритуалните му основания
В посещението на Людмила Живкова в Индия

Замразяващите траулери
Край бреговете на Федерална република Нигерия
И Народна република Бенин

Пробата да се пробие с електроника
На американския пазар на фирмата Бизиком
Със седалище в Сан Франсиско

Фирмата не продава нито една българска дискета
На завладявания американски пазар
Но от нейно име е осъществен ембаргов износ
За Китай облажавам го

Облажавам смесената офшорна холдингова компания
Под условното наименование Амеропа с дъщерни фирми
В САЩ (Америка) и Западен Берлин (Европа)

Облажавам търсенето на партийна отговорност
И налагането на наказание строго мъмрене с предупреждение
В случаи на мащабни загуби и злоупотреби

Зам.-министъра на външната търговия Георги Пирински
И председателя на Народното събрание (същия след промените) Неговия
Съветник по въпросите на културата в Кабинета Му облажавам го

Облажавам нереалните активи в балансите
Воденето на извършени вече разходи в минали периоди
Като авансово предплатени за бъдещи

Булмак Норге Осло Норвегия
Булмак Свириге Гьотеборг Швеция!

Новосъздаденото Ирион флурфьордерцойге
Унд лагертехник фертрийбс Гмбх (Ирионпласмент)
И Сибикар карели елеватори Рим Италия облажавам

Закупуването на стара текстилна фабрика
И перестройката й за производство на алуминиеви
Джанти деветнайски облажавам

Купуването на недвижим имот
В района на гарите Кингс крос
И Сейнт Панкрас Лондон

Облажавам изкупуването от търговското дружество
ТД Балканкаримпекс за 1 крона на дяловото участие
На Волво в задграничната Нордкар трък Малмьо Швеция

Облажавам Биоесънс Австралия с предмет на дейност
Преработка и реализация на кланична кръв
В белтъчен хидролизат

Закупуването на 20 % от смесеното западногерманско-
Китайско дружество Просперити холдинг Люксембург

Офертата да се участва в изграждането
На 25 000 еднофамилни къщи в Габон!

Облажавам създаването на задгранично дружество
В Малайзия с предмет на дейност контрацептиви и
Други латексови продукти за еднократна употреба

Регистрирането на фирмата Октагон
В Сингапур от стопанската организация
СО Микропроцесорни системи Правец

Облажавам Октагон като поделение на правешкия
Завод и Каскет в Далечния Изток

Облажавам партийно-държавната комисия
По научно-техническа политика към Политбюро
На ЦК на БКП утвърдила закупуването
На фалирали западни фирми

Рисковото финансиране обсъждано от ръководството
На БКП с магната Робърт Максуел (удавил се)

Облажавам практиката да се купува
Губеща фирма през декември
Без да се види поне предварителния годишен баланс

Купуването на фабрика навръх 9-ти септември!

Облажавам завода Фр. Енгелс Казанлък
(Днес Арсенал)

Облажавам деморализирането
На западногерманските работници
Останали с впечатление че и да губи и да пичели
България има некви висши интереси
Да поддържа закупеното фалирало
Западногерманско предприятие
За леярски машини Айзенгисерай
Антон Рьопер

Облажавам тежките поражения
Върху морала на германския работник

Облажавам пак идеята на другаря Андрей Луканов
Катастрофална сделка да се обяви за невалидна
Чрез освидетелстване на търговския представител
Във Виена като психически невменяем и
И обявяването на подписа му за недействителен
(Синоним на невалиден)

Включването от стария собственик
В активите на фалиралото предприятие
На лизинговото оборудване

Облажавам как просто през нощта
Той отлепил всички етикети
Отбелязващи лизинговите машини
По-голем селски тарикат
От селянчетата купувачи

Облажавам Агра Зимбабве

Изтичането на валута от държавните предприятия
Чрез откриване на нови дружества зад граница
Новия канал за източване на държавни средства
Чрез преливане на милиони от държавните
Към задграничните предприятия

Процесът задействан с Указ № 56
И утвърден от правителството на Луканов
Довел до бума на нови задгранични фирми

Алфа-кварц Венецуела
Офшор фишинг Нигерия!

Раждането на кредитните милионери
В лицето на стопански организации с многобройни
Фирми зад граница превърнали се в канал
За източване на активи

Облажавам Просперити Люксембург
Със загуби над 20 млн. някогашни
Германски марки

Нордкар Дания
Дантрък Дания
(Агент Хамлет)

Облажавам двойното счетоводство

Непреведените печалби
На задграничните дружества
Възлизащи на около 1 млрд. долара
И последвалата им приватизация

Облажавам прекратяването през 2005-та
По време на първата Тройна коалиция на дело № 4
За разследване на причините за икономическата катастрофа

Облажавам края на историята
Без Кой
Да понесе наказателна отговорност

Облажавам препоръката на министър-председателя
Сергей Станишев истината да се потърси някъде
Из архивите засекретени от Тройната коалиция

Облажавам отговора на министъра на финансите
Пламен Орешарски относно Извършени финансови ревизии
На 245 задгранични дружества от 9 февруари 2009-та

Архивите на търговските регистри
На административните съдилища в Германия!

Байериш-булгарише ханделсбанк
Създадена по идея на Каскета за търсене на нови форми
На участие на световния банков пазар

Облажавам продължаващия да съществува
Клон на Болкан енд Блек сий шипинг къмпани лимитед
В Хамбург

Преместването през 2005-та на седалището на Булхимекс
Вече собственост на ТИМ във Фарнфурт на Майн
На около 200 метра от двата небостъргача на Дойче банк

Облажавам прочее съвкупната епопея
На задграничните фирми нетукашното
Мистично тяло на червената буржоазия

Облажавам
Полувековния мирен преход
От социализъм към капитализъм.

 

Литературно-философски дебат, лето господне 1924

Перманетнтата революция
е невъзможна
Социализмът в Една Отделно Взета
страна е за предпочитане
Мирният преход
е действителен.

 

Муха

Прозорецът
е мъчен
за разбиране

 

Продължаваме напред, обяснено за деца

1
„Продължаваме напред” включва на първо и екзистенциално най-важно място признаването и приемането на окончателното и необратимо поражение на всеки автор в литературно поле на 10-те, който не разчита на корпоративен ресурс.

2
Признаването и приемането на поражението се мисли същевременно като единствено възможния ресурс на свободата. Само ако признаем окончателното си поражение, можем да действаме свободно в настоящото литературно поле, изцяло подвластно на срастването на държава и литература под формата на приватизация на обществен ресурс.

3
Освен социополитическа констатация на наложеното през 10-те години олигархично статукво „Продължаваме напред” предполага есхатологична вяра, че само крайността на този свят и княза му ни прави безвъзвратно свободни. Словосъчетанието е в основата си апокалиптично, разчита на „апокалиптичната страст” (Васил Прасков), която катехонът на мафиотската държава и мафиотизираната литература без мафии може само да задържи, но не и да спре.

4
„Продължаваме напред” е безразлично към политическия цвят на апокалиптичния звяр и дистинкцията между империи на доброто и злото, с които Мирният преход успя да усмирява повече от четвърт век есхатологията на бунта.

5
Продължават напред битите, чийто антикомунизъм е на победените от червената буржоазия и на признаващите окончателната й победа в преуспелите млади хора от Делян Пеевски до Георги Господинов.

6
„Продължаваме напред” е гледане в апокалиптичната бездна без надежда и страх към Новата Луканова зима, след която вече да няма опция за Нов Мирен преход.

7
„Продължаваме напред” е страстната вяра, че Мирният преход има край.

 

Малка ода за Кубрат Пулев

При първия нокдаун
Който те запрати на пода
В мъгливия ноемврийски Хамбург
Ти се изправи и застана
На един крак като малко
Грозно 100-килограмово пате
Изпълняващо в детска постановка
На Лебедово езеро нещо
Като Котешкия марш.

Така ти доказа
Че не си изведен от равновесие
От 700-килограмовия удар.

Когато дойде довършващото те
Отнасящо челюстта в ореол
От пръски пот и кръв кроше
Ти го посрещна с далечната почуда
На дете пред боксова круша
Измерваща силата на удара
В отдавна забравен лунапарк.

Проснат в цял ръст
Ти пак показа
Че си запазил равновесие.

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

 

Анет Атанасова – Предумишлено

by New Social PoetryNo Comments

Кислород

някъде между семантиката на лавината
и потопът след чашите които не изпихме
те чувам да казваш как гръмко ти е спряло дишането
и ме молиш пак да бъда кислородна маска
или пък машина за убиване на хорски въздух
онзи който заедно ненавиждахме до болка
защото ставаше само за това да не умреш
а не правеше нищо по повод живеенето
помня как се стараеше да оправдаеш мързела му
но всячески усещахме че е наша задача останалото
затова сега е най-добре да си припомниш
че няма да започна да живея хроно(логично)
и че след днес може и да има утре
но може пък да дойде вчера и да дишаме

 

Когато ми се пише за теб

когато ми се пише за теб
изливам мастило върху стената –
по-чисти тапети не съм виждала

 

нЕ
и после спира да ни има
спира онова което никога не започна
ключиците ти не си намират катинарчето
започваш да пращиш като станиолче но ти липсва сладкото
лепкаш цялата, липсваш цялата
завиваш собственото си нищо
люшкаш го, пееш му
така и не млъква
какво толкова..гледаш възглавничката..виждаш възглавничката
“Ще е бързо”-казваш си
1.2.3! Готово
4 – вика името ти
глупачка
как да убиеш онова дето не е-
в процепите между гънките на устните ти
има малки ефимерни длета
при всяка мимика ми постилаш червени килими
ще тръгна, мила, идвам ти казвам
само да нахраня нашето Нищо
че да ти щипе на небцето или-То

онова, което НЕ Е, Ти и Аз
Или
онова, дето Сме въпреки себе си

Шепни ми.

 

Първи писък

пръстите опират утробата на пурпурното кадифе
зачева нови и нови букви с всяка от гънките си
всичките новородени са мъртви..без едно
носи се смрад на полуживо което е по-лошо от полуумряло
нима въжделенията на ума имат паспорт
за преминаване отвъд границата на пъпната връв
и ако е така кой реже лентата за откриването

ако понесеш смъртта на собственото си рождение
си из себе си
ако понесеш раждането на собствената си смърт
си из Нея
вдишай

 

търсене

в душата на бялото
преставам да бъда себе си
започват стенания и се ронят люспи
от гърба ми, който вече е нечовешки
а само чужда плът, изтезана от камшици
оставили белезите си от един по-друг живот
който още стои неизписан
затова ме дращи и пука
като неродено в десети месец
като жътва през есента
и трамвай в 1 часа по Раковска
където няма пътници
но има тръгнали на път
тук сричките ми се ронят бавно
като всяка троха разменена от враните
предадена от майката на малкото
в един безмълвен реверанс на Вселената
където живота е остаряла пералня
която се върти по-бавно от другите
и не изпира докрай
а само привидно изчиства мърсотията
впита във всеки шев и кройка
и аз оставам единствения контраст в пейзажа
където падам по-гръмко от комета
за която никой астроном не е чувал
събирам си сричките, като съблечени дрехи от пода
пристягам сутиена и завързвам обувките
и продължавам да скитам
докато един ден не намеря
къде да си постеля белия чаршаф
и да го надраскам катранено
за да спре да ме боли гърба от камшиците
и да не държа рожбите си повече от 9 месеца

 

До дъщеря ми

знам че всичкото дето ми тече от очите
са само водите от неслученото ти раждане
знам че когато чета наум е само защото
ме чуваш по-добре в бездумието
знам че онова дето ме боли в дясно
го правиш само за да предпазиш лявата ми половина
знам че чувам пулса си през стените
поради ритъма на нашите два
знам че колкото повече обичам себе си
толкова повече давам на друг Някого
знам че всеки път щом прокървя
е само за да добият цвят твоите устни
знам че се задушаваме взаимно
само да може всяка от нас да има дъх в дроба си
знам всичко, което не трябва да знам
но мила, чуй ме когато ти казвам:

по-добре е още да не те е имало
отколкото да те няма докато още си

 

The Void

тракане подобно на чакане
като БДЖ във всичките сезони
но не вътре а пред бариерите
на нищото което следва
безглаголно застинало сляпо
все пак удобно за описание
за настаняване в него ако щеш
способно да те погълне
колкото и сито да си го намерил
не брои не мери егоцентрично
манифестиращо себе си
споено в себе си със себе си
самодостатъчно затова и пошло
застанало над всичкото
обесено пред нямането ти
като амвон
като стълб
и като скеле
разгърнало ръцете си да те поеме
да ти попее да те приюти
мислиш си че е хралупа
дом е казва ти
залепва си табелка „СИГУРНОСТ“
рисува къщичка
лепи тапети с цветя под бряста ти
и точно затова и го напускаш
и точно затова и не дочакваш
обичаш влакове
но мразиш разписания
табелките са за уютните
дом е сам да си посока

 

***
в антракта между битиетата ми
си те съчиних, измислих и налучках
стонът е фалшив диригент
не затихва в паузите
измежду трептенията
на струните им по мен
ти усетих отсъствието
прости ми –

твърде много са ми единствените
за да те направя следваща

 

Мъртво вълнение

а как бих искала да те превърна в риба
да си толкова тиха и люспеста
че когато те събличам
да те пуска всеки че си се изплъзнала
и си казвам:

‘давай, дете, реагирай’

после обаче се сещам

как на 9 ми отрязаха хрилете
уж да дишам по-свободно
плюя над тази свобода под надслов:
“кислорода е живот“
щом ти живееш в Марианската падина
а аз под леля Ваня от 2рия етаж
която днес сервира хайвер ‘от куртоазия’

дишаш ли ме, рибо?

обругавам свободата си
има толкова малко аз в мене
че си говоря сама с тебе:
ще пия средата около теб
ще ям неродените ни деца
ще дишам с твоите псевдо дробове
ще говоря твоето бездумие
току виж
те глътна
задавя се
и спра да съм свободна

колкото повече(са), толкова по-малко(си)

 

***
стоманата убива фалша
в сенките зад завесата
голотата опъва на простора
сивите гънки на облечени думи
усили мълчанието си с още децибел
мисля че оглушавам – пищиш
виждам съвършенството на
разсеяни кръгове във водата
докато камъка още е във въздуха –
хвърляй

 

Успение Богородично

след целувката ми по иконата – ален отпечатък
след мене никой не се моли на девица

 

Предумишлено

хрущялите ти – резби на портите към себе си
започват да скърцат все по-упорито
сякаш сме във филм на Линч
толкова коварно изнасилване
може да стане само с разрешение
позволяваш ми да разбия ключалката
докато пускаш ключа отдолу
не парадоксите са лудост
лудост е да наричаш лудост
онази която не е
цялото ти пространство вътре
мирише на потта ми
какво друго да изпаряваш отвън
щом от нея са сълзите ти
мразя всяка влажност
която не се излива от мускули
казваш и То е такъв

и подава в червени тласъци
престани моля те- мразя метафори
ще те заключа отвън в тебе си
интерпретирай ако дръзнеш поанта

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Оля Обрейкова – Все повече приближавам земята

by New Social PoetryNo Comments

***
аз съм адът
в който живеят
две малки слънца
по време
на ледников период
и носят лицата
на децата ми
страх ме е
да не видя страха
в истината
на очите им
и да помоля Бог
да ме обича
като болка

 

преди смъртта на мухите

на 19
мечтите все още са
странни израстъци върху гърба
нещо като криле
на мухи
които шумно се крият
в топлите стаи
на съзнанието
бръмчат
блъскат се
в прозорците
на детството
с надежда
че ако го напуснат
навреме
може да се превърнат
в ангели
да видят рая
и накрая успяват
да счупят стъклата
на желанието си
по-рано
за да излязат навън
където зимата
ще ги убие

 

***
омръзна ми да зашивам
раните
по себе си
като след ампутация
да се превръщам
в материя
която е по-мъртва
и от времето
отвътре
да съм булката на франкенщайн –
малка кръпка от чужда реалност

 

***
сълзите ми
са с вкус
на розите
които не ми купи
а ти помниш
само
бодлите им

 

***
в забравените реплики на другите
играя монолозите си
импровизирам
до прималяване
но никой не чува
сценария
който
няма свое лице

 

след време

потопи пръстите си
в мокрите
дълбини на косите ми
и ще почувстваш
тъмните водорасли
които
си забравил
как теглят
надолу
погледни бавно
в очите ми
за да намериш
дъното на морето
и да потънеш
завинаги

 

***
хиляди малки светулки
накацали по крайните панелки
денем са моето бъдеще –
бавно
като първия още трамвай
запълзял
върху влажните релси
на надеждата
която вечер
умира
с вечерния дъжд
превърнал всяка светулка
в просто поредния
тъмен прозорец

 

***
спомените ми
все още гонят
котките
по чуждите дворове
където все се опитвам
да хвана
поне един
от деветте им живота
но мога да имам
само
сенките им
които отдавна
не искат
да си играят
на криеница
с мъртвото
в мен
лято

 

***
двамата ми мъже
спят един до друг
единият е
бъдещето ми
което ще се изгуби
в живота
другият –
моето минало
с вече разбити илюзии
сина ми
и дядо ми
времето неизбежно
ги разделя
но ги събира
еднаквият дъх
който носят-
най-прекрасния шепот
на обич

 

***
все повече
приближавам земята
докато мечтая
за облаци
но само те
ми пречат
да се изгубя
между гънките
на времето
което непрекъснато опитва
да ме превърне
в бялото поле
на самотата си

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Христина Бойчева – Not so Titanic

by New Social Poetry1 Comment

Сестрата на нещо си там и брат й

Калигула
във всяка
рокля
среща
напитка
любов
антика,
която нямах.
Извратено е да имаш
толкова неща,
които да нямаш.

 

Клюки за лека нощ

Леон е действащо лице- Не някой-Онзи!
Леон се зъби на слънчевите дни (книги, запетаи).
Леон борави с писец от нокти,
изподрал е всяка
червена уста
отворила се пред него.
Леон е вплел ръце(пръсти, клепачи, пори)
във всичко, което някога
можеш да си пожелаеш.
Пожелавал ли си ме(?)
някога,(по някое време)
имало е някой,
който си е струвал
и драскането
и червеното,
от който си е струвало да си тръгнеш…
Ще си тръгнеш ли(някога)?
На път за едно място,
където си мислих,
че принадлежа(в картата, глобуса, тетрадката)
ще ти споделя,
срещнах Леон
и
за да съм напълно искрена,
май никъде не принадлежа,
и май никой не ми принадлежи.
Леон,
неон в зелените ириси(си),
в квадратните зеници(сфера си),
си
приказки в чудесата
чудеса в премигването(сдъвкването, повтарям-драскането)
Леон сме.
Неон сме.
„сме“ е „съм“
и
(до)там съм.

 

Мастилено

Ах, сменяш лицата си толкова често.
Защо сменяш лицата си толкова често?
Готова съм да тръгваме.
Готов ли си да тръгваме?
Не мога да го направя сама,
трябва поне още един въпрос да ти задам,
преди да станем част от последната белова.
Забрави за беловата!
Защо сменяш лицата си толкова често?
Изгуби ги всички.
Защо изгуби всички?
Сънуваме се без лица.
Не може да продължаваме
да се сънуваме без лица.
Пробвах да ни излекувам.
И пак сме достатъчно смазани,
за да се плъзнем,
като плик,
в пощенската кутия.
А колко непрочетени писма има
в пощенската кутия.
Ще останем ли непрочетени?
Аз уж те сънувах.
Четеше нас, със сигурност,
но ти ли беше?
Знай,
подарила съм ти всяка една мастилена усмивка.
Всяка една мастилена усмивка,наяве рядко се забелязва,
оглеждай се за мастилени петна по пръстите,
и индиговите ъгълчета на устата.
По индиговите ъгълчета знаеш, че поет съм,
че рядко ме боли,
и че когато боли-
кървя мастилено, кърви писалката ми,
мастилено те окървавявам,
по всеки бял лист, попаднал в изкривените ми, от писане, пръсти.
С пръсти, изписала съм те във вените си,
/и без това на всеки му е интересно защо прозират през кожата ми-
(беловата на всички листи)/
до получаване на мастилени съсиреци,
и преди да се уплашиш-
разграждат се с полу-прочит дори.
В полу-прочит сме мастилено-размазани, напечатани
в мастилено „Обичам те“-
и аз и ти, и всичките ни съсиреци.
Аз съм готова да тръгваме,
пак те питам:
Готов ли си да тръгваме,
преди да ни затрупат с писма?

 

Queens and other stuff

Разказвах им
как
исках да те срещна –
краля в демагогия
God, save the queen
защото
вече ме има.
В ерата на четирите сезона,
обещавам,
ще сме само двама,
Сме само двама!
Само двама,
с цялата монархия
на падащите листа,
на топящите се снежинки,
на падащите звезди,
пръщящи, потъвайки в моретата,
голи сме били там,
Ще бъдем повече
от розата на Екзюпери –
всеки Малък Принц
ще ни познава,
планетите ще ни намигат,
ще ни пързалят па пръстените си,
ще си опитомим лисици,
ще ни опитомят чудесата на света.
Коронясай тялото ми с ръцете си,
обещавам!
ще има вино
Ще сме чудо.

…(дръзнало да се изживее)

 

Липса на цимент

Харесах си я тая тухла,
или по-скоро
тя си ме хареса.
Прозорец в прозореца
на прозореца,
има един отворен
и
точно него си хареса
тухлата,
в която се загледах.
Има разпокъсани
кожички
до ноктите,
по пръстите,
на ръката,
която пише.
Това е.
Просто е.
Имам тухла в гърлото
и ръка в химикала.
Изцапах с думи,
редовете,
всичко
-пак-
В устата ми
има вкус на строеж,
все още цапам.
Цапам до вкаменяване.

 

Not so Titanic

Приятно дълбоки изглеждат очите ти още,
където обичах да плувам, заплитах ръце и крака.
В окото на бурята, там, където уж всички обичаха да се давят,
разстилам тяло и прозирам на ресни.
Увивам се около ириса ти
и съм оцветена в синьо.

Синьо желая те
и съм твоя.
Само не ме отронвай прозрачна.
Ще попия бързо,
ако ли пък не,
ще ме избършеш, новородена,
недоносена в прекия си смисъл.
Don’t let me go to waste, honey
иначе ще се наложи
да изплачеш още хиляди жени,
преди да се заровя в погледа ти –
зелено на синьо,
преплетено драскаща,
изкуствено дишаща под вода,
добила собствена форма,
преродена,
не помръдваща
прашинка в окото.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Ива Спиридонова – Опитомяване със свобода – Анна Христова, „Опитомяване на камъка“

by New Social PoetryNo Comments

Решите ли, че искате да опитомите камък или пък сърцето си, стихосбирката на Анна Христова „Опитомяване на камъка“, в съавторство с Времето, е точният разказ в стихове за това.
Тази книга има двойнствена природа – тежи като камък на мястото си, и едновременно с това има криле. Тя има способността да те потопи с тежестта си в най-дълбокото на теб самия и в същото време прави мислите ти леки и ефирни.
Изключително добре и с много мисъл подредена и структурирана, тя рамкира текстовете в себе си, поставяйки за край и начало вдъхновението. Така всъщност приравнява поезията към безкрайност.
Няколко са основните теми на страниците й – миналото, спомена, смъртта, любовта, личността, все екзистенциално важни крайъгълни камъни в потока на мисълта и времето. Изключително ясна и точна мисъл, емоционални избухвания, уталожавани с мъдрост. Поезия с автентично лице, това, е което можете да видите в редовете на Анна.
Като истински творец, тя създава „нафората на живота“ от брашнени думи в една вселена с размер на сълза. Място, където откриваш самия себе си, защото

„всички стихове водят
към Теб
всички думи съществуват
чрез Теб
а накрая на пътя
откривам себе си „

Едно пътуване към себе си, това е тази книга. Пътуване, започващо от тежестта на камъка и завършващо с лекотата на песъчинките, в което Времето ти доказва, че си себе си само чрез Другия.
Мъдростта е Любов, Любовта е Мъдрост,

“ само времето знае как
се опитомява камък“

и само поезията може да разкаже истинно за това.
Научете се как да се опитомявате със свобода!


списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Ива Спиридонова – Слабините на сърцето – Васил Прасков, “Слабини”

by New Social PoetryNo Comments

Поезията удря директно на две места – в сърцето и в слабините.
Поезията на Васил Прасков…тя е слабините на сърцето.
„Слабини“ е пълна с думи, които взривяват мозъка и размазват масовата култура, защото от страниците на тази книга ни се хили скандална искреност, от която настръхва кожата.
Брутално открит е светът на „аз-а“, пишещият човек е смело разголен и оставен на показ без страх. Гласът на автора / героя е чуваем тъкмо защото е искрен до вулгарност и болка, до любов до смърт. Тоест реален, какъвто е и светът впрочем – безримен, некрасив, черно-бял като мляко и смърт. Едва ли някому би харесал този свят, но живеем в него. И когато той оживее до кръв, до пот, до кости в думите на един пишещ човек, останалите внезапно осъзнаваме, че именно това е реалността, в която въпреки всичко обичаме.
Обичането в тази поезия е физически усетено, минаващо през плътта и костите по пътя към душата. На ход е мъжката чувственост, издигаща тялото отвъд тленното, превръщащо го в религия, която проповядва истинността на сливането между дух и тяло:

***
обичам душата и тялото ти
като живота и смъртта
крия сърцето си под кожата
и зад облаците

животът не продължава

Животът не продължава, когато няма любов, когато другият го няма. Сливането на различните нива е единствено условие за истинското съществуване. Удоволствието е такова, само ако са нахранени тялото и душата едновременно, човекът е „тяло със сърце“, тленен и безсмъртен едновременно. Тялото е пергаментът, върху който са написани словата на сърцето:

„сърцето ми мастурбира
внимавам да не те опръскам
с кръвта си“

И тъкмо това представлява потапянето в тази книга – душевна мастурбация. Четейки, задоволяваш душата си с думи, дошли от слабините на сърцето. А те не могат да са нищо друго, освен истинни, защото са спойката между световете.

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Ради Йовчев – Музикални желания

by New Social PoetryNo Comments

Музикални желания

искам да бъда с теб
няма значение къде
дали у вас у нас
или някъде другаде
просто нека бъдем
само двамата

аз да ти пусна The Cure
с които ще се разходим
по улицата на очарованието
докато няколко любовни
котки ни следват по петите
петък е влюбена съм
заведи ме в най-близкия
уиски бар настояваш ти
и ми пускаш The Doors
а аз ти запалвам цигарата
и минаваме през другата страна
нощите обаче са създадени
за да се казват онези неща
които не могат да бъдат
изречени на утрешния ден
прошепвам ти аз в тъмното
и пускам Arctic Monkeys
с което потвърждавам
че ти си шефката
а аз просто искам
да бъда твой

плейлистата свършва
ние продължаваме

 

Всички първи пъти

през целия си съзнателен живот
той само се сбогува:
с първия ученически трепет
с първата неловка целувка
с първия опияняващ секс
с първата споделена любов

през целия си съзнателен живот
тя прави същото
с всички нейни първи пъти

сега и двамата се чудят
кога за пръв път ще се срещнат
за да останат заедно до края

 

Безсъници в Тъмблр

често обичаш
да казваш
че в четири
след полунощ
докато плачеш
си мислиш
че аз спя

а всъщност
не знаеш
че и аз тогава
съм буден
и може би
също плача

 

Любовна песен за лека нощ
/по Колийн Маккълоу/

нощните птици
трудно заспиват
сами

 

Сърце в буркан

и тъй като не можем
да сме заедно
не и днес
не и тук
не и сега
на мен не ми остава
нищо друго
освен да си извадя
сърцето от тялото
да го затворя в буркан
а после да го поставя
във фризера
на хладилника си
и след време
когато почувствам
че момента е настъпил
ще го извадя от там
ще го изчакам
да се размрази
и като стане готово
ще го сложа
обратно в гърдите си
с надеждата
че точно ти
ще го накараш
да затупти
отново

 

До луната и обратно

всяка една вечер
когато се стъмни
той търси с очи
своята луна
но все не може
да я намери

може би ако някога
тя все пак
реши да слезе
малко по-надолу
той ще я види
ще скокне
още един път
и тогава ръцете им
най-накрая
ще се докоснат

 

Като във филмите

когато си сама
и имаш чувството
че не можеш да спреш
напиращия дъжд от сълзи
мислейки че нищо не
помага в борбата ти
с вселенската тъга
просто си вземи едни пуканки
кенче бира или патронче водка
настани се удобно в леглото
включи лаптопа пусни си някой
филм измежду „моето нахално момиче“
„преди изгрев“ и „почти любов“
изгледай го а после било
то и след седмици месеци
или години дори
просто ми се обади
за да разбера дали
някое холивудско студио
ще спечели милиони
от нашата история

 

Денят в който времето спря

„If I could tear you from the ceiling,
I’d freeze us both in time…“
Placebo, „Blind“

денят в който
след толкова много време
отново се видяхме
в момента
в който ме прегърна
стрелките на часовника
се разтопиха
минало
настояще
и бъдеще
се сляха в едно
а темпоралните частици
досущ като
коледни снежинки
бавно танцуваха
около
нас

 

Tu me manques

„телата ни
вкопчени едно в друго
заедно и завинаги…“
Чарлс Буковски („Raw with love“)

три следобед е
време в което
най-силно усещам
че ми липсваш

липсва ми косата ти
галеща лицето ми
липсват ми устните ти
целуващи устните ми
липсват ми ръцете ти
докосващи ръцете ми
липсват ми гърдите ти
допрени до гърдите ми
липсват ми краката ти
вплетени в краката ми

но най-много ми
липсват две неща
начинът по който
си криеше лицето
за да не видя как
се изчервяваше след
всеки мой комплимент
и най-вече
залепените ни
едно за друго очи
които говореха
без думи
колко щастливи
бяхме заедно

 

One last time

ако някой ден
съдбата реши
отново да ни срещне
аз ще я прегърна
ще й благодаря
поне двадесет пъти
за дадения втори шанс
и ще я пусна да си ходи
а после
ще влезна в стаята ти
ще преплувам
океанa от сълзите ти
ще събера от дъното
счупените парченца
от душата ти и с двете си
разкървавени ръце
ще ги поставя
обратно по местата им
ще ти прочета
“raw with love” на Буковски
докато от лаптопа
тихо звучи
“the day i met you“
на Lillian Axe
а накрая
ще те погледна
право в очите
и тогава може би
ще разбереш
че аз съм този
който винаги
те е обичал

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017