Как се справяш с това всичкото, което не е твое
Цяла зима се изхранвате под булевардите
Не ще ви вардят газени лампи, а тополите на духовете
Високи пшенични пазви раздират житницата се олюлява натровена
Стряскате с бомби зърната?! А те, малките, кълнят на воля – не там, на друга планета и други залези ги люлеят и в юни никнат, който беше
Как се справяш, като едва успяваш да го удържаш
Разтръскай това дърво
Залепените камуфлажни листа ще окапят
Дали голи клони ще те посрещнат, виещи вечер на силния вятър
брулени, млади и стари, първескини или костеливи пръсти склопени в молитва да дойде зимата в края
Дали ще те намери отрупано с плод, под крехки листа полюшващо сочни натежали гранки от песни и танци по стадиони и в зали брокатни
Дали ще бъде млада фиданка напролет дъхаща в цвят на градина на земните радости и гълчава с жужащи, понесли отрупани кошници, събиращи мед жилотворни
или малки писукащи в топло гнездо
когато лъчите примират лениво от сладост, полегнали в гъстата шума
шушулки току що тръгнали да се пълнят цял юли, за да станат горчица през август и семената в края на другия месец да издуят кожен ръкав от картини живопис и звучни аромати
Дали ще се окажеш пред онова дърво, с увита змия вместо кора и в деня на гнева властна ръка решително да отрежда човешката земна злочеста съдба
Дали ще си там някъде в центъра на дивия залез и ще виси на здрав як клон силует с краката нагоре и пушечни дула ще сочат облаци в хор
Или в тези невиждани преди това градове на твоите братя, за кратко време няколко поколения един подир друг родили се в мир след последния глад и мор, докато небето от изток не почерниха бомби
там всеки клон в двор и градина стене отчупен или изкормен
под стрехи опожарени скърцат зъби озлочестени
Дали ще свърши, моя градино, длан на земя, все през ограда изничаш и няма и няма кой венци да окичи, ликува под знака на справедливост една.
Затова, казвам, когато застанеш пред дървото и го смело разтърсиш, за да олетят маскировъчните листа
от всекиму погледа ще зависи коя картина как и кога ще съзре на щита на вихрогонеца.
Хуманно
В света на победилото зло
седмици вече поред момчета и момичета тайно и полека свели глави над монитори брояха и набираха на ръка данни
след хакването на изкуствения интелект приучен да улавя проявите на словото.
Паролите на всички акаунти трябваше да се сменят с не по-кратки от нечетен брой символи над 19, кодът да е положително словосъчетание редом с конвенционални цифри и знаци в непоредна комбинация, задала формула със знак плюс.
По-комплицираните операции, отделили положителните заряди в отрицателните или нищожни множества се предаваха за разработка на спецотряди от дългомесечно обучавани парашутисти.
Летоброенето беше преустановено след като в сезоните надделя един.
Проявленията на доброто и радостното се унифицираха и спихваха, а тези на рушащите сили се деляха несметно дисперсирани.
Болката премина в усещане на клетъчно ниво – много малки болки от много страни. Неовладяването им беше успешно. Отлагането на смъртта зададе трайно обживяване на болката в безчетното й обновление до степен нестигаща до крайност.
Командосите преминаваха през заразени с манипулации зони и обезвреждаха мини, останали от последната война на смислите. Оттам се отделяха дълги словесни редици, съхранили словото на отците от генезиса, останало най-скъпата криптовалута, копана от спецминьорите.
Ходенето по подвижни пясъци и по вода не беше чудо или по-скоро чудото се беше банализирало, въпреки че след отмирането на продължилата хилядолетия епоха на плътското, видовете се бяха олекотили – формула, улесняваща проникването на разпространилото се обезсмисляне.
Словото не идваше, но нямаше как да напусне. Светът, сътворен от него, изгубил основанията се луташе.
Тогава словесата се раздробиха до безкрай, за да неутрализират болките. После започнаха да запълват вече отворилите се като кратери кухини, пълни с изкривени отражения на истини и да пускат животворящите извори. Малки стихотворения, не повече.
Нямаше кой да говори за трупането на вини, за получаването на награда посредством наказване и налагането на наказание за награда.
И биде утро.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
