Камелия Щерева, пирография

 

На небосвода блед
във формата на континентите
разпъваше се
розовият облак,
а после пожела да ги преброди
и в дракон
се превърна.

До него брат му
се изтегна
като ритон
от Панагюрското съкровище.

Изглежда
Господ
(мнимият аскет)

надигна тост
във есенната вечер.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.