Тома Пикети и Колектив – Доклад за неравенството в света. Резюме

Част II : Какви са новите ни констатации относно неравенството на доходите в света?

Показваме, че неравенството в доходите се е увеличило в почти всички региони на света през последните десетилетия, но с различна скорост. Това, че нивата на неравенство са толкова различни, дори когато страните споделят сходни темпове на развитие, подчертава важната роля, която националните политики и институции играят за формирането на неравенството.

Неравенството в доходите варира значително в различните региони на света. То е най-ниско в Европа и най-високо в Близкия изток.

• Неравенството в рамките на регионите варира значително. През 2016 г. делът на тези 10% от хората с най-високи доходи в общия национален доход е бил 37% в Европа, 41% в Китай, 46% в Русия, 47% в САЩ-Канада и около 55% в Субсахарска Африка, Бразилия и Индия. В Близкия изток, регионът в света с най-голямо неравенство според нашите оценки, доходите на най-високоплатените 10% представляват 61% от националния доход (фиг. Е1).

През последните десетилетия неравенството в доходите се е увеличило в почти всички страни, но с различна скорост, което предполага, че институциите и политиките играят роля при формирането на неравенството.

• От 1980 г. насам неравенството в доходите се увеличава бързо в Северна Америка, Китай, Индия и Русия. Неравенството в Европа се е увеличило умерено (фиг. Е2а). От по-широка историческа перспектива това увеличение на неравенството бележи края на следвоенен режим на егалитарност, който е приемал различни форми в тези региони.
• Има изключения от общия модел. В Близкия изток, Субсахарска Африка и Бразилия неравенството в доходите остава относително стабилно на изключително високи нива (фиг. Е2b). След като никога не са преминавали през следвоенния егалитарен режим, тези региони задават световната “граница на неравенството”.
• Разнообразието от тенденции, наблюдавани в различните страни от 1980 г. насам, показва, че динамиката на неравенството в доходите се формира от различни национални, институционални и политически контексти.
• Това се илюстрира от различните траектории, следвани от бившите комунистически или силно регулирани страни, Китай, Индия и Русия (Фигура Е2а и b). Нарастването на неравенството е особено рязко в Русия, умерено в Китай и относително постепенно в Индия и това отразява различните видове дерегулация и политики на икономическо отваряне към света, прилагани през последните десетилетия в тези страни.
• Различията в равнищата на неравенство са особено видими при сравнение между Западна Европа и Съединените щати, които през 1980 г. са със сходни нива на неравенство, но днес са в коренно различни ситуации. Докато делът на първите 1% по доходи е близо 10% от националния доход през 1980 г. и в двата региона, той се е увеличил само леко до около 12% в Западна Европа, докато в Съединените щати се покачва рязко до 20%. Междувременно в Съединените щати делът на тези 50% с най-ниски доходи в националния доход е намалял от над 20% през 1980 г. до 13% през 2016 г. (фиг. Е3).
• Траекторията на неравенството в доходите, наблюдавана в Съединените щати, се дължи до голяма степен на големи образователни неравенства, съчетани със система на подоходно облагане, при която данъците нарастват по-малко прогресивно, въпреки ръста на високите трудовите възнаграждения, започнал през 80-те години, и на капиталовите доходи от първите години на милениума. Междувременно континентална Европа отбелязва по-малко забавяне в темповете на  прогресивното подоходно облагане, докато неравенството в заплащането е смекчавано от образователни политики и политики за доходите, които са сравнително по-благоприятни за групите с ниски и средни доходи. И в двата региона неравенството по отношение на доходите между мъжете и жените е намаляло, но остава особено силно във високите нива на разпределение на доходите.

Как е нараснало неравенството през последните десетилетия в света? Ние предоставяме първите преценки за това как растежът на световния доход от 1980 г. насам е разпределен в мащаба на света. Най-добре платените 1% взимат от този растеж два пъти повече, отколкото тези, които съставят 50% с най-ниски доходи. Въпреки това тези 50% се радват на значими темпове на растеж. Световната средна класа (в която се включват и 90% от тези с най-ниски доходи в ЕС и САЩ) е притисната.

На световно равнище, неравенството се е увеличило рязко от 1980 г. насам, въпреки силния икономически растеж в Китай.

• За бедната половина от населението на света доходите нарастват значително благодарение на високия растеж в Азия (особено в Китай и Индия). Въпреки това, поради високото и нарастващо неравенство вътре в страните, най-богатите 1% в света взимат два пъти повече от ръста на доходите след 1980 г. сравнено с бедните 50% (фиг. Е4). Ръстът на доходите е незадоволителна или дори нула за хората с доходи между тези 50% с най-ниски доходи и най-богатите 1%. В тази група хора се включват всички с нисък и среден доход в Северна Америка и Европа.
• Нарастването на глобалното неравенство не е постоянно. Докато делът на най-богатите 1% в световния доход се е увеличил от 16% през 1980 г. на 22% през 2000 г., след това леко намалява до 20%. Делът на доходите на тези 50% от долната част на скалата се колебае около 9% от 1980 г. насам (фиг. Е5). Тенденцията след 2000 г. се дължи на намаляване на неравенството на средните доходи между отделните държави, докато неравенството вътре в страните продължава да се увеличава.

Бележка на преводача:

“Доклад за неравенството в света” от 2018 е изготвен от екипa поддържащ Базата данни за неравенството в света (The World Inequality Database, виж WID.world). Базата данни за неравенството в света първоначално е създадена като База данни за най-високите доходи в света (WTID) през януари 2011 г.

Базата данни за неравенството в света се развива и поддържа чрез повече от сто изследователи, които събират данни за над седемдесет държави.

Усилването на икономическото неравенство до голяма степен се дължи на нарастването на доходите и богатството, натрупани от групите в горната част на статистическото разпределение. Опитите да се представят тези тенденции обичайно се свързват с данни, отнасящи се до доходите на домакинствата, които обаче няма как да отразяват адекватно тези промени. Проучванията за  доходите на домакинствата предоставят частично релевантна информация и имат добро географско покритие, но не съдържат подходяща информация за нивата на доходите и богатството на най-богатите.

Базата данни за неравенството в света разчита на комбинирането на различни източници на данни: национални сметки, финансови данни и данни за данъци върху доходите, класации за богатство и др. Така е възможно да се проследи по-точно еволюцията на всички нива на доход или богатство при всички статистически обособени групи. Други разлики спрямо обичайните изследвания на неравенството са дългите периоди за наблюдение на данните, както и предпочитанието към концепцията за Национален доход за сметка на тази за Брутен вътрешен продукт (Национален доход = Брутен вътрешен продукт минус потреблението на основния капитал (обезценяването на активите и капиталовите инвестиции) плюс нетния чуждестранен доход).

Картина на неравенството в България (източник: Базата данни за неравенството в света)

1. За периода 1988-2016 делът на доходите на най-богатите 1% в националния доход нараства от 1.8% на 8.4%. Най-високата стойност е от 1998: 9.4%

За Европа промяната е от 8% на 10.4%.

За Русия промяната е от 4.8% на 20.2%.

2. За периода 1988-2016 делът на доходите на най-богатите 10% в националния доход нараства от 15.2% на 31.8%. Най-високата стойност е от

За Европа промяната е 29.9% на 37.0%.

За Русия промяната е от22.4% на 46.0%.

3. За периода 1987 (когато е с най-висока стойност за последните 40 години) -2016 делът на доходите на бедните 50% в националния доход намалява от 35.4% на 22.5%. Най-ниската стойност е от

За Европа промяната е от 24% на 21.4%.

За Русия промяната е от 31.0% на 16.8%.

4. За периода 1988 (когато е с най-висока стойност за последните 40 години) -2016 делът на доходите на тези между най-богатите 10% и бедните 50% (40%) в националния доход намалява от 50.1% на 45.7%. Най-ниската стойност е от 1998: 8%.

За Европа промяната е 46.3% на 44.8%.

За Русия промяната е от 46.7% на 37.5%.

Превод от английски Венцислав Арнаудов

списание „Нова социална поезия“, бр. 21, март, 2020, ISSN 2603-543X