Не пребледнявай ти, щом чуеш за Ванкувър – та твойто пътешествие бе най-банално. Да видиш не можа ти ни зелени папагали, ни диви племена или индиговите ручеи.
Ти плава по редица параходни палуби и никога за жалост не позна крушение, на Щюрмер ти смирен се подчиняваше, а да избягаш – не, ти твърде хрисим беше.
Достатъчно ти е, печални горделивецо, че ти бе оня скитащ воин и поклонник по тротоарите на непознати градове
и сам в един вечерен бар на Бродуей обикна грациозността а ла Грийнауей на една германка с умело голи ръце.
1924
Превод от френски Красимир Кавалджиев
списание „Нова социална поезия“, бр. 21, март, 2020, ISSN 2603-543X