Камен Старчев, Daylight 8, 110×190
Много кратка песен
Когато бях млада и верна
някой ме натъжи –
крехкото ми сърце на две разби;
и това беше много лошо.
Ако любовта е само̀то нещастие,
ако е са̀мо проклятие –
когато сърцето се счупи веднъж;
това, според мен е двойно по-лошо.
Опасността от писането на дръзки стихове
Сега си имам друго гадже!
Ти няма нужда да ми казваш
че нощите ми ще са бавни всичките
когато теб те няма, за да те обичам.
Не е той зъл, а сговорчив
не е бродяга като теб и пиянде.
Върви по своя път от начертани дни
и той е истински и трезв.
И няма да го видят никога в града
със друга някоя девойка под ръка.
Овощните градини ще изкорени,
ако с това би ме зарадвал.
Ще си даде кръвта за мен
за да намажа устните си със червило.
Той моли ме за да докосне с пръст
лицето ми, главата гордо вдигната би приютил.
Той не обича да ласкае и да величае,
нито пък себе си да хвали,
не помня нито болка, ни сълзи,
припомням си как кротичко се спи.
Той би целувал без пощада мойте устни –
не зная по-прекрасен начин…
О, Господи! Като чета това си мисля,
че той е твърде глупав.
Вопли
Любовта изчезна.
И това не е най-лошото;
бих могла без нея,
няма да си първият.
Радостта си тръгна както и дойде.
Нищо ново;
бих могла и да се справя –
хората го правят.
Рий за мене във земята гроб,
сега съм ограбена.
Събла̀зни няма, няма страст –
какво съм ти оставила?
Обобщение
С бръсначите боли;
В реките е студено;
С киселините ще си на петна;
С лекарствата – във спазми.
Оръжията са незаконни;
Въжетата се късат;
А с газ ще е зловонно;
Най-лесно е да се живее.
Изброяване на симптоми
Омразно е на мислите ми състоянието;
Горчива съм, нахална, недоброжелателна.
Краката и ръцете си намразих,
Добрия си характер не опазих.
Страхувам се от светлината на зората в тази стая;
Да лягам нощем във кревата не желая.
За простия народ аз станах сноб.
Но светските шеги – по-прости и от боб.
Перо и краски няма да ме вдъхновят.
И просто буламач е моят свят.
Разочарована съм, без илюзии.
За мислите ми щях да бъда арестувана.
Нито съм болна, нито пък ми е добре.
Мечтите ми отдавна са простреляни.
Душата – смазана, духът – боли;
Дали ще ме харесват някога, дали?
Аз споря, карам се и глупости мърморя.
Размислих се за своя гроб.
При мисълта за мъж от ярост потрепервам…
Да се удавя в някоя любов отново ми е време.
Превод от английски Илеана Стоянова
списание „Нова социална поезия“, бр. 21, март, 2020, ISSN 2603-543X