Валентина Янчева
***
– Абе напоследък Уди Алън
хич не прави яко кино –
казваш и отпиваш глътка
от любимото си диетично
газирано безалкохолно питие,
за което те предупреждавам
всеки път, когато седнем
в нашето крайноквартално заведение,
и ти, разбира се, си го поръчваш,
че то е пълно с оцветители и като цяло
с доста вредни вещества,
които никой никога не би посмял да вкара в своя организъм,
ако осъзнаваше какви ще са последиците в дългосрочен план
за неговото здраве,
ала ти,
въпреки поредния ми опит да те убедя,
че тази прекомерно сладка течност
всъщност не е много по-различна
от чаша с бучинишова отвара,
и този път реши да я поръчаш
и дори ми се оплака
не от друго,
а от обстоятелството, че са я налели в чаша
с лого на различно,
но естествено отново страшно вредно,
газирано безалкохолно питие
и веднага след това ми каза
„Абе напоследък Уди Алън
хич не прави яко кино“
и отпи от тъмната напитка. –
Хайлайтът на последния му филм например беше
русата актриса по бельо,
но това не ми достигна
даже за една полуерекция.
Въздъхвам леко и ти отговарям:
– Но съм сигурен, че ще изгледаш
и следващия негов филм
през идната година.
– Абе Уди Алън си е Уди Алън –
ми се оправдаваш
и отпиваш нова глътка
от газираното си безалкохолно питие.
списание „Нова социална поезия“, бр. 20, януари, 2020, ISSN 2603-543X