Борислав Янев, Двойка, 150х100см.

 

Навън ме хвана за ръка,
целуна ме и тъй доказа,
че любовта, моята,
цялата е твоя.

В мрежата излезе снимка
на таз любов…
И светът, целият, ти завидя
Заваляха сто харесвания.

На вечеря, гледа новините…
Времето обсъдихме…
Ти заспа с телефон в ръка.
Аз заспах сама.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.