Борислав Янев, Кон, 160х110см.
Не съм си лягал с красотата цял живот нали
припомняйки си час по час
пределно изобилния ѝ чар
Не съм си лягал с красотата цял живот
и лъгал с нея при това
припомняйки си час по час
че не умира красотата и
че другаде принадлежи–
че тя е сред туземните изкуства
далеч над бойното поле на любовта
Тя е над всичкото това
о да
най-хубавото място в църквата е нейното
там горе дето арт директори благоговейно
се срещат и избират безсмъртните неща
Че цял живот са лягали
със красотата те
Че пили са роса от цвете
и са се хранили със райски мед
и предобре им е известно че
красивите неща са радост
за вечни времена
и красота не може ни една
да избледнее в губеща пари нищожност
О не не съм си лягал аз
на Красотата върху Облегалката
та цяла нощ да ме е страх да стана
да не изпусна някое макар и малко
движенийце което красотата сторила е значи
И все пак спал съм аз със красотата
по мой си шантав начин
и правил съм й две-три жадни сцени
във моето легло на красотата
и съм разлял две-три стихотворения
и съм разлял две-три стихотворения
върху света наподобяващ Бош
1958
По някое време през вечността
дотърчават някви момчета
и един от тях
дето идва съвсем накрая
е някакъв дърводелец
от някакво затънтено място
като Галилея
и почва да мрънка
и да разправя че бил дупе и гащи
с оня дето е създал небето
и земята
и че пича
дето ни е натресъл всичко
му бил Татко
И отгоре на това
додава
Че всичко било записано
на някакви пергаментови свитъци
които някви слагачи
били оставили да лежат в околностите на Мъртво море
преди много време
и които дори нямало да бъдат намерени
още към две хиляди години
или поне през
хиляда деветстотин четиресетиседем
от тях
за да сме точни
и даже тогава
няма кой да му повярва
най-малко пък аз
ако става въпрос
Сгорещил си се
казват му
и го охлаждат
Разпъват го на Дървото да изстине
и след това всички
непрекъснато си правят макети
на Дървото му
с Него увиснал отгоре
и постоянно си тананикат името Му
и го викат да слезе
и да седне
в техния бенд
все едно е Якия пич
и ако не засвири
няма съвсем да им се получи
Само дето не слиза
от Дървото си той
Той само ей така си виси
на Свойто Дърво
и изглежда твърде смален
и твърде охладен
и също
според прегледа
на световните вести от последния час
от обичайните ненадеждни източници
твърде мъртъв
1958
Аз чакам да дойде ред на моя случай
и чакам
прераждане на чудото
и чакам някой да открие
наистина Америка
и да заплаче горко
и чакам
да се открие нова символична граница на Запада
и чакам
американският орел
наистина крилете да разпери
и да се поизпъне и да литне правилно
и чакам
Векът на безпокойството
накрая да пукяса
и чакам
войната да се разрази, онази
която ще направи безопасен
света ни за анархия
и чакам
да се спаружат най-накрая всички
правителства
и непрестанно чакам
прераждане на чудото
Аз чакам Второто пришествие
и чакам
религиозен ренесанс
да връхлети връз щата Аризона
и чакам
хранилище за Гроздовете на гнева да се намери
и чакам
да се докаже
че Бог е всъщност от Америка
и чакам
да видя Бог по телевизора
как протръбява над църковните олтари
е, стига само да настроят
приемника
на подходящ канал
и чакам
да поднесат отново Последната вечеря
със странен нов ордьовър
и чакам, неотклонно чакам
прераждане на чудото
Аз чакам да извикат моя номер
и чакам
да ни превземе Армията на спасението
и чакам
да бъдат облажени кротките
и след това да наследят земята
без данъци
и чакам
горите и животните
да отвоюват правото си над земята
и чакам
да изнамерят начин
да се изтребят до един национализмите
без никой да умре
и чакам
планети и канарчета да завалят подобно дъжд
и чакам влюбените и ридаещите
да легнат пак един до друг за ново
прераждане на чудото
Аз чакам пропастта на свършека да бъде прекосена
нетърпеливо чакам
тайната на вечния живот да я открие
един напълно неизвестен общопрактикуващ лекар
и чакам да приключат
всички бури на живота
и чакам
платна да вдигнем и към щастието да поемем
и чакам
един Мейфлауър, построен отново
да стигне до Америка
със предварително продадени на местните
сценарий и права телевизионни
и чакам
изгубената музика да зазвучи наново
в Изгубения континент за ново
прераждане на чудото
Аз чакам онзи ден
във който всичко ще се изясни
възмездието чакам
за стореното от Америка
на Том Сойер
и чакам
да ми препредаде Алиса
от нейната Страна на чудесата
невинните си сънища безкрайни
и чакам
Чайлд Роланд да пристигне
във най-последната, най-мрачна кула
и чакам
Афродита
да се въоръжи със истински ръце
на заключителната конференция по обезоръжаване
за ново
прераждане на чудото
Аз чакам
да получа някоя подсказка
за що е то безсмъртие
припомняйки си ранното си детство
и чакам
отново да се върнат утрините хлътнали в зеленина
безмълвните поля зелени на младостта да се завърнат пак
и чакам
непреднамерено изкуство някакво
да разтресе основите на пишещата ми машина
и чакам да напиша
незаличимото стихотворение
и чакам
екстаз последен, дълъг и безгрижен
и неотклонно, непрестанно чакам
побягналите влюбени върху онази гръцка урна
да се достигнат най-подир
да се прегърнат
и очаквам
аз непрестанно и завинаги
възраждане на чудото
1958
Светът е прекрасно място
да си роден
ако нямаш против че да си щастлив
невинаги е
купон до откат
ако нямаш против мине не мине
тъкмо всичко е супер
и ти лъхне на ад
щото даже и в рая
пеят пеят
пък спрат
Светът е прекрасно място
да си роден
ако нямаш против дето някои мрат
през цялото време
или може би само са гладни
отвреме-навреме
което въобще не е толкова кофти
стига ти да не си
О светът е прекрасно място
да си роден
ако нямаш много против
шепа тъпи до смърт глави
по върховете
или мине не мине
бомбичка-две
във лицата ви взрени в небето
или други таквиз неумесности
към каквито както ви е известно
Обществото ни Марково склонно е
с популярните свои личности
и полярните свои безличности
със свойте свещеници
и други копои
и с различните там разделения
и сенаторски благоволения
и други чревни неразположения
които мъчат
глупавата плът
Да светът е най-чудесното място от всички
за много такива неща като
да позираш забавно и
да позираш любовно и
натъжен да позираш и
тъжни песни да пееш и да се вдъхновяваш
и да ходиш насам-натам
да разглеждаш наоколо
и цветя да миришеш и
да пощипваш статуи
и дори да си мислиш и
да целуваш хората и
да правиш бебета и да носиш шорти и
да размахваш шапки и
да танцуваш
и в реките да плуваш
по време на пикник
в средата на лятото
и просто най-общо казано
„да си живееш живота“
Да
и хоп по средата на всичко това
влиза усмихнат
погребален агент
1955
Превод от английски Манол Пейков
Из „Поезията като бунтовно изкуство“ от Лорънс Ферлингети
Издателство Жанет 45, 2019
списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X