– 3 = 0
Аз не обичам математиката.
И въпреки това,
така,
за да помогна,
опитах да съставя уравнение,
макар че,
мой човек,
ако до мен опреш
по математика,
то значи
безвъзвратно си закъсал …
Затова и отговорът беше тридесет,
а X-ът аз получих, че е 9.
На второто решаване 12 стана,
но си намерих грешка,
след което
започнах отначало …
Към края всичко почна да се съкращава –
и – X със X,
и – 2 със 2,
и тъй нататък …
За миг надеждата проблесна,
че реши се
задачата,
но се получи – 3 че прави 0 !?!
Н о к а к !
Внимавах толкова
и уж си проверих!
И после осъзнах,
че този сюрреалистичен резултат
съвсем не е случаен …
Защото тройката –
тя е Светата Троица,
а минусът отпред –
убийството на Бога,
от хората, които го измислиха!
На Кръста собствения си идеал разпънаха,
уплашени,
че трябва да го следват …
И всичко това във купом нула прави –
защото всички ще умрем
и ако оня сборник с митове – Евангелието –
е верен –
то ще си платим
за наш’те грехове …
Екарисаж за души
Философският камък
бе мит на напушени учени.
Алхимичните пещи –
трезори на наркобарони.
Новата раса
от тленни обвивки
не мечтае да живее вечно.
Тя използва, хаби, храносмила.
Нали за това е проектирана?
Екарисаж за души …
есенцията на века ни.
Раждаме се
не от майки и бащи.
Люлчина песен
е шумът от поточната линия,
а кашоните и стиропорът –
нашето детско креватче.
Касапите са най-нищожните клиенти,
а двадесетгодишното месо – мезе за пламъците.
Екарисаж за души …
Няма вечен живот без лице.
Въпросите с „кой” и „какво”
са табу
в общество от серийното производство.
Да те накарат
да забравиш,
че си бил
човек,
и да оставиш
прословутата струна във теб
да ръждясва.
„Повече няма да има музика!”,
каза Орфей
и вакханките го разкъсаха.
Екарисаж за души …
през него се проточва
пътят ни
от люлката до гроба.
Аз-ът ни
излита през комина …
само дето ни погребват като хора.
Ваня Вълкова, W-Women
списание „Нова социална поезия“, бр. 16, март, 2019, ISSN 2603-543X