Ивайло Божинов, „Из серията Nevermore“
на Лигея от Бендико, който спи под прозореца
“Не виждаме често кораби в пристанището на Тарагона“ – Консуело говори по-добре английски от мен, аз се оправям донякъде със seafarer’s eng. + lingua franca. “Чакаме допълнителен товар от Барселона“ – и тук е по-добре, отколкото да висим на рейда там. “Дойдохте да ни разнообразите?“ Не схващам, но “cheer up“ ми е познато – вдигам чашата си:“cheer’s. Тя се смее: “Amuse“ – „Аха – вдявам най-после – “have fun“ – за вас или за нас?“ “Може би и двете.“
На дансинга Сашо върти туист с Мерцедес. Момичетата са приятно минижупирани – има какво да покажат, особено Консуело. “Кажи на Алекс да не казва “Мерцедèс“, а Мерцèдес – тя не автомобил!“ “Сашо е луд по автомобилите.“
“Да – за няколко часа е направил от съборетина почти нова кола. Свекърът ми е много впечатлен – ако Алекс иска – веднага може да поеме сервиза.“ “Ще говоря с него“ “Той знае – сервизът е на Мерцедес, както гаражът и автосалонът.“ Подсвирвам: “Да имате някое корабче за каботаж?“ “Вие тандем ли сте?“ “Не – аз съм simple, а Сашо като механик – dick.“ “Dick? – недоумява тя – явно монахините от колежа не са й обяснили някои неща.“ “По-добре да не знаеш – аз съм sobito, solo, solitico, segredo“ Y loco – допълва тя и завърта пръст до русото си слепоочие.“ “Луд съм по косата ти, дали е естествен цвят или боя? Всъщност това лесно може да се провери.“ “ДА – тя дръпва ръкава си. Издърпвам моя. “Защо носиш черно?“ “Да не се вижда, че дрехите ми са мръсни.“ Хубаво се смее Консуело. “Сестрите в колежа – и те бяха в черно.“ “Яките и шапките не са ли бели?“ Тя прави гримаса: „Колосани!“ “Колосай ме, бейби – не помня кой го пееше.“ Консуело, без да обръща глава и помръдне устни: “Това лесно може да се провери loco.“
На връщане по стръмните улички към пристанището казвам на Сашо: “Чуй ме, соцкакавидо – ако приемеш офертата – след време ще се излюпиш като разкошна синя пеперуда. “Ква пеперуда – репчи се той – аз съм мъж!“ “Добре де – пеперуд!“ “Що син?“ “Това е цветът на Фалангата.“ „Фаланга?!“ – “Тукашното БКП.“ “А-а – гледай сега – казва Сашо – сервиз, гараж, автосалон – това е цяло предприятие.“ “Много мангизи.“ “Много мангизи, ама яко бачкане, а аз не обичам да работя.“ “Че кой обича да работи?“ “Друго си е да оправиш някоя стара бракма и да прибереш сухото, пък Алиса има апартамент на “Червеноармейска…“ “Знам – късен сталински барок.“ “Да, ама 150 квадрата.“ “Значи залагаш на червено.“ Сашо кимва. “Знаеш ли как нарича зълва си Мерцедес – Консумело.“ “Ако иска да ме консумира, веднага ше я заведа на плажа.“ “Много е каменист“ “Ако си кавалер – лягаш на камъните и дамата е отгоре.“ “Ако си пич – мадамата е на камъните, а ти си отгоре“ – допълва той. На Кабакум – пясък в задника…“ “Важното е да не е в твоя – отбелязва Сашо
Вечерта в “Лас Палмерас“ момичетата ни подаряват две кутийки – неговата червена, моята – синя – “Отворете ги в открито море.“ Отплавахме за Малага, Севиля, после за ремонт във Варна, мен ме очакваше друг кораб – стар трамп – към Индия и по-нататък – Суец е затворен – ще пътуваме около Африка. В кутията имаше кастанети. След години пуделицата ми Мери опитваше младите си зъби – гризеше всичко което и попадне видях, че от вътрешната страна на кастанетите бе пирографирано MI AMOR. Разрових плочите и намерих песента на Ари Лешников “Червени устни и винò“ от Тарагона.
списание „Нова социална поезия“, август 2025, ISSN 2603-543X