Ивайло Божинов, Begemoth and Hela
Чакам те – под стълбите Потьомкинови – О, велики Айзенщайн / в Началото на първото ни пътешествие/ Нося дрехите приятелски – рефлуксът го смалява – / бушлати черни, черните пуловери, шапка финикийска / с ливански кедър на челото. / Откъде ще дойдеш? От скръбните цигулки в пещерата на Пасажа или пурпурната Молдованка? / Ти си Белла, Белла, Белла – ще пърхам като чижик в твоите ръце. / Водка, Водка, вобла – плува тя във вестник с откъснати хриле / Отмаляли от любов ще поръчаме линейка за трояк – ще ни остави във нозете на дук де Ришельо – О Нощи / с аромат на шипър и тройной – ще те науча да заглаждаш острие на кожена подметка, а също и отвертка/ да пиеш “северно сияние“ – шампанско със 99 спирт процентов / да удряш късо между очите – пристанът не е вълшебната гора със животни кротки / но ако миналото не ще се случи – и не ще научиш нищо ново – остани с дъхът на акация и бъз / – със шарката на пантера горска Остани.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X