във кръг от пресен лук, с отрязана опашка. Отдавна вече не минаваш направо през стените двойни. Оная пролет с дните бързи и шум на цветни въртележки на гърлото ти само пари.
Сега?
Едно дете, което още се държи със двете си ръце за облак млечен, ще седне утре на отвъдната страна на масата.
Тогава?
Не гледай рибата с отрязана опашка.
Дъждовна Връбница заглъхва в града далечен, на пазара, река Асeновска облича във тъмно тънкото си тяло и нощи с мокри плитки бият
асфалтовото огледало.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X