Моника Попова, Рисунки

 

Съществителното „хапльо“ неоснователно е поместено в етимологичното гнездо на глагола „хàпна“, „хапя“, в непосредствена връзка с прилагателното „хаплив“. Грешката тръгва от видния български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност Стефан Младенов. Специалистите по диалектология и по

словообразуване не е бивало да се предоверяват на авторитета на големия етимолог, понеже тези две

думи не могат да се смятат за словообразувателна двойка, тъй като няма никаква смислова връзка между мнимото мотивиращо „хапя“ и уж обосноваваното от него „хàпльо“, означаващо „глупак“, „ахмак“, „захласнат“ (по речника на възрожденеца Найден Геров). Произходът на думата „хапльо“ се свързва с новогръцкото „ἁ πλός”, означаващо „прост“, „простодушен“, „наивен“, „обикновен“, „непринуден“, от по-старото „ἁ πλόος“, което е противоположно на „διπλόος“,

„διπλοῦ ς“-„двоен“. От български език думата е преминала и в румънски: „haplea“-„хапльо“, „лапни-шаран“, „глупчо“. В народните говори думата се среща и като „апльо“, без началното „х“.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.