Магдалена Уанли
Без изненада явно —
На всяко цветенце щастливо —
Случайно мраз отсича му главата —
докато с него си играе
Убиецът блондин си тръгва —
А слънцето пълзи нехайно
Докато мери следващия ден —
Пред Бог – невъзмутимия
Дяволът – ако бе честен
Щеше да е най-добър приятел —
Защото е способен —
Но дяволът непоправим е —
Коварството е дарба
Която трябва да отхвърли
А без въпросите си дяволът
Би бил съвсем божествен
Бърка в душата ти тъй
Както музикант пробва клавишите
За да измъкне пълния звук –
Той те замайва малко по малко –
Готви твоята крехка натура
За ефирния полъх
По-плахите звуци – отдалече се носят –
После близки — след това толкова тихи
Дъхът ти има време – да се издигне —
Мозъкът – да фантазира прохлада —
Сътворява — една — царствена — гръмотевица —
Тогава скалпира душата оголена —
Щом вятърът в лапи сграбчи горите –
Вселената – стихва —
Превод от английски Лилия Заякова
Надеждата е туй пернато нещо
което в душата напира
и песничка без думи пее
без въобще да спира –
A песента най-сладко в бурята ечи
и само хала страшна
ще прогони туй птиче
що стопля ни сърцата
Чувам го и в ледени земи –
и в разгневените морета –
но и в най-голямата беда
от мене нивга не поиска и троха.
Превод от английски Христина Керанова
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X