Магдалена Уанли
Игра на 31
Сънят пристига
През 1,2,3 врати –
Като поп разтрига –
С вести „даж нам“, под нос свисти
Не го смъквай с удари на земята
Тя е място за стон
Завивка, която не се отмята.
Най-ранен сън, значи, ранен.
Остани с него на всеки случай.
Сутрешна вощеница ще ни оттласне –
от
чаршафи атласни
от
постелки фугасни
И ще запали Ортега-и-Гасет
преподобните печки на Буча.
Девет години от един ден
Орници-бойници
Не е така, не.
Отказите
втъкани
в псалтира
на всеки пластир на дните
се понасят по равно.
Вече всяка смърт е събитие.
А гълъбите, какво?
Те са вечни дозорници.
За тях животът е кула.
А за нас полята на боя са орници.
От Ултима Туле до Тула.
Дърветата са очаквано бели.
Но това не променя нищо.
Червеният сняг на Колима се стеле.
И птиците за последен път дишат.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X