Глухи вечери, краен квартал. Вино евтино, евтина вяра… Полужив – полуоцелял непознатия в мене си ляга. Ний сънуваме с него слънца, а из мрака на нашите длани, скърбящи от глад в любовта, кърпим с жестове свойте рани. И мълчим, и мълчим, и мълчим… На висящият мрак се люлеем… Дълго няма така да заспим, дълго в пламъка будни ще тлеем. Да мълчим, да мълчим, да мълчим, всичко казано вече и чуто сред отломките в прашния дим ще изчезне незримо и глухо. Празни вечери, краен квартал, вино евтино, евтина вяра… Полумой, полуоцелял непознатия в мене си ляга.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X