Магдалена Уанли
Клиничен спор с някъде, с някой, може би с бог
И никой, ама никой да не знае
Как се премахват
С цвят на забравено варено пиле
Петна от смърт
По Van Morrison These Are The Days
Дните са безкрайно лято
Тук и сега
Те са бъдеще без минало
Тук и сега
А твоята усмивка
Благоволението да присъстваш
Е като пролет
Която милостиво се изпепелява
Като огнено сърце в възхвала
Плачещо за свобода в нощта
Дните са пенлива вода
Преходност
Изпита чаша вино
Дните са избор
Като нощ в горещо лято
Дните имат вкус
Преглъщам ги и се наслаждавам
На вечността
Какво е краят и какво казахме
а какво направихме преди него
А помните ли какво казахме и какво направихме
сякаш можехме да говорим
И правим вечността
До сетността да преговаряме
че денят е добър и само това
Само някакъв дъжд се очаква
Смъртта е кратка отсечка между нас
И звездите които можем да откъснем
Зелената трева познава
Влажните ноздри на кравата
Попарване от слана
Самозабравилото се слънце
И пак ще бъде трева
До зеленото невъзможно
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X