Калоян Богданов, Невидимо. Профил 5
Стара майка не бързаше с името.
Зад прозореца светъл притихнала,
изтърпяваше някакси зимата –
(с непотребния
шум
беше свикнала).
Тя дочу гласовете на малките,
покорили калпака на хълма,
за да пускат шейни
по пързалката
и да падат
в студената вълна.
Тя видя,
как комично
хлебарите
след махленското куче
подтичват,
как във задния двор
каменарите
две-три
мраморни блудници
сбричкват;
как съседката
влачеше мрежите,
а тревоги
очите й лостеха;
как посмъркваха прахче младежите,
а врабецът
и просякът
постеха.
Как на сгърбени сивкави хорица
церемония срамна им щукна
и заситнили в глухата улица,
с укор сочеха
Алена буква.
Чак тогава небесната майчица
се протегна за листа хартия,
преобърна началната страница
и покорно написа:
„Мария“…
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X