Пътувам с автобус. Повечето пътници мъже. Рано сутрин е и всички спят. Ама само как спят тези мъже! Изпружени по диагонал Заели възможно най-много място. Щото къде по дяволите, да ги дянат тези дълги крака, под тесните седалки. Изобщо не ги интересува, че могат да притеснят някого Т. е. милата сладка жена с черна рокля и бяла шапка, буквално заклещена до прозореца. Това е, 4 часа, никакво мърдане! Никой няма право да безпокои господарите на вселената, когато спят!
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X