Хората които живеят на море разбират вечността. Те копират извивките на вълните, сърцата им бият с ритъма на приливите & солта в кръвта им е като тази на морето.
Те знаят че домът на плътта е само пясъчен замък построен на брега, че кожата се разпада под вълните като пясък на брега под подметките на първия разхождащ се щом приливът се отдръпне.
Всеки от нас крачи там поне веднъж, зареял поглед в мехурчетата надигнали се в пясъка като възземащи се души, следва линията на пяната, прокарва показалец по хоризонта и сочи към дома.
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X