Калоян Богданов, Невидимо. Профил 1
Розата увяхна и почерня
Листата закапаха – дум дум дум
В изненадващ час по дървения плот
Като по капак на ковчег който отминава
Смилих се и с ножица – хряс хряс
Щръкнаха восъчни пръчки и след мигове
По тях – войнствени малки листа
Нещо повече от красиво е
Във ‘аз мога да я оправя тази държава’
вече има не само достъпни за
обикновения човек думи – има и хляб;
продава се срещу обикновен претекст
придружен с обикновен глад
без ярост – заводски – на равни
обли самуни с твърда мозъчна
коричка и шуплеста
прилична на мека, среда
Светлината едва забележимо проблясва и изчезва
Мрака мълчи
Над краткотрайните спомени от пречупването
Над едва уловимото в тъмното
усещане за жестокост
на светлината, която изчезва
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X