Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022
Застанала съм показно
На слънце
Вижте колко съм красива
Вятърът си играе с косите ми
Аз нежно ги прибирам
Играя си
След десет години
Ще имам бастун
И верни очи на куче до мен
Те ща са моите
Дърво, на което да се подпирам
И любов
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X