Недей тъгува, скъпи мой Че в лятото ти вече Няма да ме има А тенджерата ми заровена Във пясъка До къщата ти на брега Ще скърца. Недей тъгува, Там ще бродят сенки На момичета Които си ме питал „Хубави ли са“ Когато ме държеше Още топла Във вълните си
Страстта ни Тежка катастрофа Челен сблъсък Остава Благодарност Към екипите Които ни Реанимират
Той е винт А аз съм гайка Дано да ръждясаме Заедно
Когато си вдишваш Пълно цигарата Твоята отрова Защо когато ти е най-добре Поемаш най-дълбоко
Жената Е жена Само когато Знае Че някой я гледа Как си разтваря Краката Душата Краката Душата И пак Краката
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X