Ивайло Божинов, Industrial Dream 4
Петък пълнолуние
една кола пъпли по артериите на Станстед.
Междувременно няколко руски военни кораба
навлязоха в неутралната територия.
„Подготвят се, подготвят се“ – говори
приятелка по телефона.
Измина час – линейка, полиция.
Луната обхваща като октопод всички
възможни изходи с дяволските си пипала –
Diverted road, diverted road, diverted road.
Няма изход от Станстед към Лондон.
Всички пътища водят в сенките
на смъртта. Влачат те натам, протяжно.
Една кола се опитва с часове
да намери път към града, който така или иначе
не те желае… А ти желаеш ли го?
И все пак – има поезия, и надежда има,
че все още можем да се спасим.
Заспиваме окъпани в луната
под незнайни покриви,
за да се събудим преродени.
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X