Местата, където не се осмелих да бъда тяло, за да срещна своите другари и жени, са вече обитавани от нова раса на времето и насечени от йероглифа на чужди алеи. Завръщам се като фантастично създание, оттеглило се от земята на идния делник, без да е участвало в легендарна епоха, невидимо за другите не като безплътно, а като неразпростряна в дръзновения плът, получаваща мигрена от пролетния вятър. И пъпките по клоните са партитурите на натрапчивия шлагер за пропиляното Тук.
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X