Антон Терзиев, I See Myself As What I Always Wanted To Be / Виждам се такава каквато винаги съм искала да бъда, oil on canvas, 140 x 195 cm, 2021. From No Time For Losers seria, detail
Следи от танкови колони по северните пътища
заедно за споделено бъдеще
носи се над Синцзянските олимпийски писти
милион медалисти вместо качени на стълбица
задържани зад стерилни бели стени
високи три уйгурски тела едно над друго
Опаковани триумфални арки с бодлива тел по кулите
по червени въжета с висящи пискюли се катерят туристи
в джоба по телефона рекламен глас
проповядва уникална панорама
Съобщения се разпространяват –
следим за рехабилитацията на своите наркозависими
на входовете надписи –
доброволни центрове за професионална квалификация
от Белене в железни клетки ги спускахме в белия Дунав, толкова тих,
че викът на гръбнака им потъваше занитен с метален език
Прииждат черни стъпки към схлупените дворове
стените по граничните зони препращат тренировъчните тътени
и не от гръмотевици невръстни с длани ушите си запушват
скупчени на барикади са счупените керемиди по домовете
Не спира да рови, народа, дълбае,
търси начините за свободата
стиска ремъка на безсилието обуздало
непримиримостта в издребняване – обезопасен безправен
не спира, също времето,
надскачането обсебва гласа народен
хванат в клопката на немощта отдолу, в краката
куца конят, спънат в прангите на бедността и отчаянието
Жив те искам! вика Гласът
Безумецо, беснееш пред реда,
възневидял жалките си постижения
разпокрил крехката си добрина
разхвърлял предопределености,
проклел наследство, престъпил граници
кой метеор саморазрушително те блъска
в непримиримостта като скала
разбрал, че сам си внесъл тук скръбта
Томас го изрече – не си отиваш кротко в тъмнината
с лице към пламъка – нека да гори!
дори страните да догарят
но да не виждаш в огледалото лъжи
***
В Киев
второкласничка си представя страх от инвазия
в съблекалнята на басейна
когато приятелките си тръгват
от страх да не остане само
примолва се детето голо
на напълно непозната жена
да я изчака да се облече.
***
Черно съвършено тяло плува
край овъглените скали в сияйния следобед
крачиш на покрива на лятна вила
в самия край на острова
с очи на небе и море
вятърът издува ленената дреха
после я увива около коленете
бялото е в сянката
било е толкова отдавна
нима не ги е имало
нежността на мира
и възвишената красота
които преобразяват
Февруари 2022
списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X