Антон Терзиев, I’ll Never Become You/ Никога няма да се превърна в теб/ Quiet Riots IV, oil on canvas, 140 x 195 cm, 2020
Снежен човек
Нарисувай ми цвете в снега –
малко пролет в безкрайната зима.
Със стъбло като тънка стрелка
от вселенския вечен будилник.
Нарисувай и слънце – дори
постави му уста и очички.
И тогава от ранни зори
пак ще бъде усмихнато всичко.
Ако твоето бяло сърце
не пулсира със моето вече –
изтръгни го! И с мъжки ръце
сътвори едно снежно човече.
Покриви
Островърхи и полегати,
с червени керемиди и сив битум,
те покриват главите на къщите.
От тях дъждът се гмурва в улуците,
слънце зарежда соларни батерии,
вятър върти ветропоказатели.
Обитават ги птици и дебнещи котки,
лунатици и коминочистачи,
някой Карлсон, живеещ без наем.
Те са шапки с пера от антени,
които суетните къщи не свалят.
По дългия коловоз на неделята,
преодолявайки аромати на
грилове, пуканки, вакса,
просяци, проститутки, джебчии,
най-после достигам
неделната гара.
И без да пътувам,
щастива в тълпата,
търся трескаво
ОТМЕНЕНИТЕ ВЛАКОВЕ –
все повече и повече,
все повече и повече,
всеповечеиповече…
Ту – ту – у!
списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X