***
никой
не е длъжен
да вярва
в себе си

 

***

прекалената красота
в думите
и богу
не е драга

 

***

там
където
някой не влага нищо
аз слагам
всичко

 

***
валя десет пъти
все едно някой плаче
за нещо
за едно и също
нещо

 

***
ако птица ви мине път
не спирайте

 

***
летене
два пръста над земята
сън
в който
бързах

 

***
само в мислите ти
летя
не ме оставяй там
завинаги
все пак трябва да поспра
и вода да пия
от стъпките на сърна
която някога е минала
през таз гора
и приказка

 

***
някога
е като никога
но прелива
от ш…н
оптимизъм

 

***
един ден ще направя
с живота си
каквото си поискам
и обстоятелствата
да ги духа
вятърът

 

***
средата
е на разстояние еднакво
от началото
и края
но аз
и всички видове изчисления
не сме
в добри отношения
от моето раждане
до моето заминаване
и затова
не зная
в средата ли съм
или в края

 

***
душата ми
е на рафта
за детски играчки
моля след съприкосновение
да бъде оставена
отново там

внимателно

 

когато тя си тръгна
нищо не спря да цъфти
никакви пътища
не се прекършиха
вени и реки
не се препълниха
влакове не спряха
очи не преляха
светът
си остана
осъмна
и издъхна
същия

 

***
към надеждата:
– Остави ме на мира!
или ми дай
каквото Там
е предвидено

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.