Ивайло Божинов
Адонис е псевдоним на известния сирийско-ливански поет Али Ахмад Саид Есбер.
Роден е в Сирия на 1-ви януари 1930 г. По-късно получава и ливанско гражданство. Певдонимът му е препратка към древния финикийски Бог Адонис. Легендата за Бог Адонис в последствие е преминала към древногръцката митология.
Поетът Адонис често е гостува на френски и американски университети, където получава различни международни награди и е постоянен кандидат за Нобеловата награда за литература. Той е един от основателите на новата вълна на модернизма в Бейрут. Заедно с други известни арабски писатели са основали списание „Поезия“, което се счита за революционна находка в арабската литература.
Понастоящем поетът живее и твори в Франция.
Х. Х.
Корти Нова – Венеция
1- Флашпак
Пътуват дърветата, около корена, оставят своите листа, а на домашните порти вятърът сее във всички посоки странни зъби. Синята риза, която залезът плете за хоризонта се мачка в кошницата на вятъра.
2- Сцена
Водата протяга въже към дърветата, за да преминат към друг остров във Венеция. Никое дърво не успява да премине, докато не скъса въжето.
3- Светлина / сянка
Светлината няма навик да опира носа си до стъклото на прозореца, но през днешния ден тя превъзмогна този навик.
4- Магия
Защо когато ръката на вятъра застава в Сан Серволо, кракът на водата са размърдва.
5- Плакат
Тук, когато дъгата – сърпа на луната се превръща в кръг, тогава луната се издига от мъжко състояние в женско. Тогава тя е заета да търси люлка за очакваната си рожба.
6- Рядко съм виждал поезията така блестящо да се смее във Венеция, както когато съм бил в ресторанта Алмаскарон в компанията на Рутелли. Тогава забелязах китайският поет Янг Лиян като диригент на оркестъра, докато Елена Ломбард свенливо аплодираше и се усмихваше, сякаш токущо пристига от рая на Данте.
В ресторанта Алмаскарон, където посетителите често носят пътищата под своите дрехи и дори между пръстите си, които се кръстосват с шишета вино, хляб, съдове и прибори за хранене по масите.
И докато наблюдаваме времето, което се втурва да бърка по чиниите, изработени от грънчарите, специално за тънките бедра на макароните или за кръглите им гърди. Виждаш до него жени и мъже, които плават по вълните на дните.
И видях жената, която пие виното глътка по глътка, и чух някой да говори несвързано: „Дори да се превърнеш в дърво, няма да успееш да разбереш клона. Всеки миг, във всеки клон, за вятъра му се ражда зелено дете, а във всеки плод се ражда червена брадва.”
Превод от арабски Хайри Хамдан
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X