Ния Якимова, Прометей, 2019 г., 145/108 см, въглен, хартия
Повече от десет години икономиката на Русия се намира в състояние на дългосрочна стагнация, средните темпове на ръст не превишават 1% годишно. В резултат на това изоставането на Русия от развитите държави се увеличава, а по равнище на БВП на глава от населението тя е изпреварена през този период от не по-малко от шест страни. Същевременно в икономическата политика целите на ръста са подменени с „плановия” сурогат на „националните проекти”, дискусия за начините за връщане към една траектория на ръст дори не се води. Подобна ситуация напомня епохата на „застой” през 1976-1984 г., а текущите темпове на ръст са съществено по-ниски, отколкото през визирания период.
Правителството не само няма стратегия за ръст, но му липсва и съответното целеполагане. Икономическата политика извежда като приоритет „стабилността”, която от икономическа гледна точка представлява модел на преразпределение на суровинно-ресурсната рента и доходите от икономическа дейност, отговарящо на интересите на политическия елит, на ред сектори на руския бизнес и на някои групи на населението. За затвърждаването на преразпределителния модел способства фундаменталната нагласа за икономически изолационизъм, мотивирана от курса към външнополитическа конфронтация.
Подобен модел е неизгоден за най-активната част от обществото: младите хора, квалифицираните специалисти, компаниите от технологичния сектор с експортен потенциал. Но тъкмо тези групи в най-малка степен могат да влияят на вземането на решения. По този начин в настоящия руски модел се наблюдава симбиоза на изолационизъм, дирижизъм и разширени политически ограничения, осигуряващи едно неоптимално равновесие на стагнацията.
Въпреки създаваните препятствия пред икономическия ръст, този модел изглежда устойчив в средносрочна перспектива за сметка на външното търсене на суровинни ресурси в съчетание със свободни вътрешни цени и валутен курс, позволяващ абсорбирането на външните шокове. Руските власти демонстрират твърдо намерение да се придържат към този сценарий (сценарий Застой-2) и да полагат усилия за поддържане на „равновесието на стагнацията”, опирайки се на вътрешни резерви. За тази цел те се нуждаят от: 1) постигане на интензифициране на труда без адекватна компенсация и/или 2) мобилизирането на частни капитали за решаване на инвестиционни задачи, поставени от правителството.
Успоредно с това са налице фактори за сериозна уязвимост на „равновесието на стагнацията”. Към тях спадат преди всичко: 1) общото очаквано съкращаване на доходите от износа с 25-30% през 20-те години; 2) демографският антидивидент: сериозното съкращаване на броя на младите и образовани работници и на общото число на заетите в икономиката; 3) „черните лебеди” – натрупаният ефект на санкциите и рисковете те да се засилват, техногенните кризи и т.п. Съвкупното им действие с висока степен на вероятност ще направи невъзможно поддържането на минималните темпове на ръст през 10-те години в настоящото десетилетие. Това ще засили тренда за понижаване на реалните доходи, което ще предизвика значително социално напрежение, ръст на конфликтността и понижаване на политическата устойчивост на режима (сценарий Разбалансиране на 20-те).
И на последно място, още една съществена заплаха представляват 4) натрупващите се изменения в световния енергиен баланс, които допълнително ще бъдат стимулирани от натиска на „климатическия” дневен ред и ще доведат в една 10-15-годишна перспектива до промяна в стратегиите на играчите на енергийния пазар и до рязко дългосрочно понижаване на цените на петрола. Драматизмът на ситуацията се състои в това, че промяната в структурата на износа, позволяваща поне отчасти компенсирането на отпадащите доходи, изисква продължителни усилия (с хоризонт 10-15 години), т.е. незабавна промяна в икономическия курс. В противен случай второто десетилетие на Застой-2 може да се превърне в пролог към мащабна социална и икономическа криза (сценарий Криза на 30-те).
През последните 15 години БВП на глава от населението се колебае в Русия в диапазона 55-65% от равнището на развитите страни. При инерционния сценарий (ръст от 1% годишно) през втората половина на 30-те години този показател ще спадне до 50%. Продължителната стагнация на икономиката в сегмента на 40-65% от равнището на лидерите наричаме „капан на средните доходи”. За неговото преодоляване трябва да се използват конкурентни преимущества, способни да компенсират достатъчно високата цена на труда при недостатъчно високата му производителност. За обществото обаче е трудно да се примири с факта, че стратегиите и структурата на икономиката, осигурявали ръст през миналия период, са престанали да работят, а мощни коалиции прилагат максимум усилия за запазването на статуквото.
Към момента са известни два сценария за успешно преодоляване на предизвикателството на средните доходи и преминаването в клуба на развитите страни: 1) наличието на „институционална котва” заедно с перспективи за достъп до пазарите на „котвените” държави (европейски модел); 2) форсиран износно ориентиран ръст (азиатски модел). За Русия не е възможно осъществяването в чист вид нито на първия, нито на втория сценарий, но в сферата на възможното е контаминацията на техни елементи. Като използва географското преимущество на близостта си до Европа и Азия и преимуществото в качеството на човешкия капитал при недотам висока цена на квалифицирания труд, Русия би могла да заеме нишата на експортьор на продукция, основаваща се на европейски технологии, на пазарите на ОНД* и Източна Азия. А като използва преимуществата на мащаба на пазара и високото качество на човешкия капитал, тя би могла да разширява своето участие в глобалните вериги на зависимост и да капитализира регионалното лидерство в интернет-икономиката.
Подобна стратегия не обещава „магически пробив”, но в случай на успех ще позволи избягването на втората в рамките на един петдесетгодишен период структурна криза през 30-те години, свързана с волатилността на цените на петрола, както и реализирането и поддържането на наличните конкурентни преимущества и навлизането в новата технологична ера с по-добър потенциал и по-устойчива структура на икономиката.
Условие за реализацията на подобен сценарий обаче е енергичната смяна на приоритетите на конфронтацията в полза на приоритетите на развитието и преходът към политика на откритост на икономиката. Тъкмо скъсването с мощната традиция на изолационизма и преходът към политиката на откритост през 60-те години на миналия век в Южна Корея и началото на 80-те в Китай осигуриха възможност за дългосрочен ръст в тези страни в продължение на много десетилетия.
Фонд „Либерална мисия” (Авторски колектив)
Застой-2: Последствия, риски и альтернативы для российской экономики / под ред. К. Рогова. – Москва: Либеральная миссия, 2021, с. 5-7.
Превод от руски Владимир Сабоурин
* Общност на независимите държави (ОНД, на руски: Содружество Независимых Государств, СНГ) е регионална международна организация, имаща за цел да регулира сътрудничеството между страните, по-рано влизащи в състава на СССР. Състои се от 10 от 15-те държави от бившия Съветски съюз (б. пр.).
списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X