Ния Якимова, Няма тема, 2016г., 145/108 см, въглен, хартия
Съвременната поезия
Поезията на мисълта е в акта на откривателството
достатъчно за хората. Не винаги от нея са очаквали
велики открития преди: сцената не се променяла; а повтаряла
всичко по сценария.
После театърът се променил
във нещо друго. От миналото му останал само спомен.
Поезията трябва да е жива, да разбира езика на мястото.
Трябва да гледа през лицето на днешни мъже и да се срещне
с жените от нашето време. Да се мисли за война
и да намери това, което е достатъчно за хората,
да изгради нов етап. Да се построи нова сцена
оставайки на сцената
и като ненаситен актьор поезията бавно и
с медитация да произнася думи, които се чуват в ухото,
в най-деликатното ухо на ума, да повтарят
точно това, което невидимата публика иска да чуе, при звука й
да слуша не пиесата, а самия себе си, да изразява
емоцията на двама души, като тези двамата
да слеят емоциите си в едно. Артистът е
метафизик в тъмното, опъва струната
на един инструмент, усуква жилавата струна, като ти дава
звуци, преминаващи през внезапни озарения, изцяло
плод на ума, поезията няма право да е по-ниско,
а отвъд това – тя не желае да се издигне.
Трябва
да бъде намерено удовлетворение за каквото и да говори: и може
да е за мъж на кънки, за жена, която танцува, за жена
която разресва косите си. Стихотворението е акт на мисълта.
Тринадесет начина да видиш черния кос
I
Сред двадесет снежни планини,
Единственото движещо се нещо
Бе окото на черния кос.
II
Бях с тройно съзнание,
Като дърво
На което кацат три черни коса.
III
Черният кос се премяташе в есенните ветрове.
Това бе малка част от пантомимата му.
IV
Мъж и жена
Се сливат в едно.
Мъж, жена и кос
Се сливат в едно.
V
Не знам кое предпочитам,
Красотата на звуците
Или красотата на намеците,
Как черният кос си свирука
Или тишината след това.
VI
Ледени висулки замрежиха високия прозорец
С варварски рисунки.
Само сянката на черния кос
Прелиташе насам-натам.
Настроението
Следваше тази сянка –
Неразгадана тайна.
VII
О, мъдрецо на Хаддам,
Защо си въобрази златни птици?
Не виждаш ли черният кос
Подскачащ в краката
На жената за теб?
VIII
Аз знам неочаквани звучни размери
И ясни, неповторими ритми;
Но знам, също
Че черният кос е замесен
В това, което знам.
IX
Когато моят черен кос отлетя далеч от погледа,
Очерта границата
На един от многото кръгове.
Превод от английски Илеана Стоянова
списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X