Петра Марино, Фотография; София, ул. Ангел Кънчев; 2019 – Under Waters of Time
Домашното куче си взе уличен човек. Намери го на спирката пред блока, вероятно изхвърлен от стопаните. Човекът така мило гледаше кучето, сякаш му предлагаше всичката си любов. А и не беше скъп за отглеждане, ядеше малко, без да придира. Само от време на време, молеше за някоя стара и непотребна книга, прочетена отдавна от домашното куче. Разбираха се и живяха заедно до смъртта на човека. Както знаем, хората живеят по-малко от кучетата, но за сметка на това, в повечето случаи, напълно безсмислено.
списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X