брьогел рап
кучетата чакат
да се качим на покрива
преди да ни разкъсат
за да не цапаме
снега
ти
си електричеството
за градския транспорт
което изгасва на нова година
и оставя хората слепи
за случващото се
ти си човекът
който влиза в училищата
и избива първокласниците
по азбучен ред
ти
си тролеят пълен с убийци
изнасилвачи и наркомани
а аз
съм пътник без билет
квартални гробища
броим до десет
зад счупените катерушки
гнием
със затворени очи
и чакаме
да ни открият
затворени входове
прясно боядисани стъпки
панти без врати
влизам
където няма изход
и оставам
метро
земята под краката ми
се задушава
докато гробарят
търси работа
като продавач на билети
***
омразата ти
е риза
с дълги ръкави
винаги разкопчани
***
да те обичам
е като зимния плаж –
мога да лежа на пясъка
но ако плувам
ще замръзна
хищни бозайници
щe ме опитомиш ли
без кожата
която смъкна от мен
и остави смъртта ми
гола
изкуствен интелект
няма да се караме
защото се обичаме
ще се обичаме
защото се караме
***
храня се
с кръв и мляко
поглъщам всичко
докато не заситя
срама си
до огъня
не се научихме
да треперим заедно
само гледахме как
другият изстива
ти –
като наострен нож
готов да избоде лицата ни
и да ги хвърли в огъня
аз –
като любовник
виновен
за всичките ти
рани
цивилизация
лесният начин
човек да прикрие
че е животно
днес
всичко черно потъмнява
гумите на колите не се въртят
и паметникът в центъра не е
огрян от слънцето
през такива дни
дори мъртвите възкръсват